документирано

Още една причина да си купя широки панталони.

Advertisements

златната среда

Без значение дали живеем по своя воля или не, живеем в свят, който е изграден (сякаш) от технологии. В някакъв смисъл, технологиите са виртуализирали съществуването ни. Ето, този блог е своеобразна виртуална проекция на някакъв човек, който има някакви виждания, желания, позиция, мечти. Това е моето си място. Твоят блог, ако го имаш, е твоето си място. Не виждам никаква разлика между квартирата, в която живея и малкото кътче виртуално пространство, което обитавам. Грижа се и за двете. В някакъв смисъл, плащам и за двете.

Във виртуалната реалност, в която прекарвам някакви часове на ден, спазвам поведение, не по-различно от това, което спазвам докато уча, работя или снимам. Тук, в този виртуален свят, съм толкова отворен към познанства и споделяне на опит и информация, колкото съм отворен и в невиртуалния свят. Прост пример може да бъде даден лесно – ти, читателю, четеш това, което сигурно би чул да излиза от устата ми, ако се случи, че сме в едно заведение или пътуваме на една седалка в автобус. Разликата между виртуалния и реалния ми живот е тази, че в реалния по-често използвам устата си, за да споделям, а във виртуалния – всичко споделено излиза изпод пръстите ми. Харесвам този пример.

Докато се разхождам по улицата, винаги съм се радвал на звука от любими песни, които се носят отнякъде. Нерядко избирам да съм на места, където от говорителите на уредбите се носи музиката, която обичам. Докато се разхождам по виртуалните улици, сам избирам коя музика да ми прави компания. По подобен начин избирам и кашоните със странни книги, отколкото лъскавите книжарници. За щастие, все още мога и виртуално да предпочета кашоните със странни книги.

Когато говоря на улицата, не свеждам глава, за да казвам тайно и тихичко какво мисля, когато се разхождам със събеседник. Е, тук е разликата между виртуалното и реалното битуване – тук мога да напиша всичко, което ме вълнува, а читателят да предпочете дали му е приятно да обърне внимание на това, което казвам.

Толкова с реалния свят.

Всъщност, по-интересен е виртуалният. Е, не съм психолог или социолог, който да може да развие сериозна тема, с железни аргументи по повод това твърдение. Но пък, понеже това са моите байтове, мога да аргументирам твърдението си с аргумента, че именно виртуалният свят е повод за най-голямата радост от оценка, която съм получавал. Туйто.

Можеш да се информираш какво е acta, а можеш и да не го направиш. Това си е твоята свобода на избор дали да получиш информираност или не. Няма да ти казвам какво е acta, обаче ще ти кажа какво виждам в нея за вредно, както и какво е най-правилното решение на проблема. За мен.

– Мрежата ти дава възможност да се докоснеш до хиляди прекрасни музикални произведения, които да те вдъхновят да създаваш. Без значение дали произведенията са комерсиални или не. Ти имаш възможност, имаш свобода на избор дали да го направиш. Имаш право и само да консумираш, макар консумацията да е проява на хедонизъм, който за мен е безразличен. Независимо за какво използваш приятните звуци от любимата музика, до която можеш да се докоснеш през мрежата, помисли дали би ти било приятно, ако нямаш право да се докоснеш до нея.

– Мрежата ти дава възможност да се докоснеш до литературни произведения, да разшириш общата си култура, да надграждаш, да изпитваш прекрасното удоволствие да се запознаваш до нови светове. Разбира се, винаги можеш да отидеш и да си купиш книга от книжарница или да я потърсиш в кашоните. Обаче, освен теб, има хора, които плахо стъпват в литературните локви. Не искат да намокрят обувките си. Затова проверяват авторите – запознават се със стилът им, с техниката им, преценяват къде е пресечната точка на удоволствие от литературата. Хм…дали би бил щастлив, ако не се запознаеш в мрежата с творба на автора, би ли се поставил в положение, в което четеш книга, а продавачката в книжарницата настоява да я купиш или да напуснеш? Не мисля.

– Мрежата ти дава възможност да гледаш любимите си игрални, документални, анимационни и прочее филми. Тук оставям, поне веднъж, заяждането дали филмите, които харесваш са смислени или не. Имаш право да гледаш затормозяващ, тежък филм, когато си в определен период, имаш право да гледаш и лежерен филм, когато искаш да отпуснеш. Да, обаче тук имаме няколко града, които имат киносалони. Имаме и телевизия, която обича да принуждава зрителите да гледат само лежерни филми. В този смисъл, мрежата им дава свободата да изберат какво да гледат. Ако живееш/е/ в малък град, щеше ли да ти е безразлично дали имаш тази свобода и дали искат да я отнемат?

Все едно, мрежата ти дава не само тези три музика, книги и филми. Като потребител, каквито сме всички, сигурно виждаш много полезни, прекрасни, фантастични, неописуеми благости, които мрежата ти дава.

Независимо от световете, човек говори през собствения си опит. Открих музика, която обичам – в мрежата. Любимите ми автори – също срещнах в мрежата. Любимите си режисьори и филми – също. В резултат на това, събирам пари за пълното съдържание на издадените албуми на любимите си групи, библиотеката ми натежа…а и водих плодотворен разговор с Дом на киното, където да прожектират любимите ми филми и да ме информират кога това ще се случи.

По-простичко казано: мрежата ми помогна. Много.

Сигурен съм – на теб също ти е помогнала. Не можеш да ме убедиш в противното.

В случай, че не ти е съвсем безразлично дали ще ти помага и занапред, много бих се радвал да те видя не тази, а другата събота, 11.02.2012 г. в София, около НДК. Лесно ще се разпознаем. Сутринта, в около 11:00 ще се съберем, сигурно ще продължим дискусиите след 16:00, някъде другаде. Събота е, ако си в сесия, надали ще имаш изпит в събота.

Сега стискам палци мрежата да ти е била полезна, да цениш и пазиш свободата….и да дойдеш.

П.П. Липсата на препратки

Писането в блог и писането на есе

В последните няколко години блоговете минаха по всички точки на амплитудата, която е пряко отражение и резултат от случващите се събития насам-натам в нашата, а и в другите държави. Макар и не много, зад блоговете, в голяма част, застанаха хора със сериозна обществена позиция, които държат на мнението си…за жалост, не винаги мнението им е аргументирано по подобаващ начин. Дори на моменти звучи несериозно, прекалено лично, детинско, гонещо розови слончета в облаците.

Списването на блогове, които проблематизират, наистина се понамали. Хората някак си се отдръпнаха от идеята за сериозна позиция. Дори онези, които имат сериозна позиция, вече я списват в стил „ако си с мен – добре, ако си против мен – гледай си работата“, а не с предишния „ако мислиш като мен – прекрасно, защото не съм сам, а ако не мислиш като мен – още по-прекрасно, понеже можеш да мислиш сам“ патос. Обемът на публикациите също се сви. Повлиян от twitter и facebook, където всичко става толкова набързо и толкова накратко, блогърът някак си спря да иска много от себе си.

И тъй като има едно неправилно, поне според мен, мнение, че списването на блог = писането на есе, ще трябва да разнищим (благодарение на Вас) проблема и да дадем отговор на въпроса: „Списването на блог осакатява ли стила на писане на есе?“

 

Преди всичко, трябва да дефинираме блоговете и есетата. Както и да дадем някои пояснения.

 

Есето е художествен, творчески текст, който може да бъде тематично насочен в научна, публицистична, журналистическа или критическа тема. Текстът на есето е свободен в смисъла на изразяване и композицията. Есето е израз на позицията на автора. Есето има тема. Авторът я приема или отхвърля. В този смисъл, аргументативните елементи, които се използват, трябва да са добре изложени.

Погрешна е представата на мнозина, че есето е само ученически текст. Според тематиката, есетата се пишат от научни работници, от журналисти, философи и тъй нататък.

Също е погрешна представата, че свободната композиция отрича задължителните елементи на есето. Те са: увод/въведение, теза, аргументация (в училище – изложение, ако не се лъжа) и заключение. Уводът е въвеждащ текст, смесване на боите, с които авторът ще рисува текста си. Тезата изразява позицията – съгласие или отричане на темата, а чрез аргументативната част, авторът защитава своята позиция по въпроса. Заключителната част обговаря и събира в себе си позицията на автора.

За есетата има цяла наука – есеистика.

Есето се пише традиционно на хартия, но не е задължително.

 

Блогът е уеб сайт, чрез който списващият споделя, посредством текст, своята позиция относно проблемни теми. Блоговете могат да бъдат специализирани (насочени и дълбаещи само в една определена област, технически, политически, обществени, философски, писателски и тъй нататък. Блоговете могат да покриват широк спектър от направления. Много по-широк от есетата, по мое лично мнение. Също така, редно е да кажем, че блоговете се определят като „нови медии“. Обаче има и блогове, които са тип онлайн дневник, в който списващият споделя как е минал неговият ден, неговата седмица и тъй нататък.

Има примери за силата на блоговете – ако се върнем няколко години назад и погледнем в хронологията на развитието и проблемите около блоговете, веднага ще се сетим, че в България няколко блогъра бяха привикани от милицията, за да дадат обяснение относно написан/преписан призив за присъствие на протест. В този смисъл – блоговете имат много повече сила и тежест от есетата.

В блоговете авторите сами избират темата, на която ще публикуват текст. Тя може да е всякаква.

За разлика от есетата, структурата на блог публикациите е много неясна. Често публикациите описват размишленията на авторите, породени от техни преживявания. Също толкова често авторите/списващите/ пишат текстове, породени от емоционален вихър, който ги е сполетятл по една или друга причина. Основно структурата на блог публикациите представлява: теза, някаква аргументация, заключение. Държа да отбележа, че не са чак толкова авторите, коит използват тази структура. Нерядко в блоговете се констатира нещо повърхностно, прави се една констатация. /Преди да почнете да ме критикувате за тези слова, държа да отбележа, че сам и аз съм част от хора, които списват блогове, а не есета/. Най-грубо казано, аргументативните способности на авторите на блогове са спорни, тъй като нерядко аргументация липсва. Обаче има солидна теза. Държа да отбележа, че това е по-често срещано, но не е задължително, тъй като има много добре аргументирани тези в известно количество блогове.

Съдържанието на публикациите по блоговете е сравнително кратко, ако го сравним със съдържанието на есето. Количествено.

За разлика от есетата, които си имат своя наука, блоговете все още нямат. Дори да имат, то тя ще изследва естествената, чисто лична позиция на авторите. Може би ще бъде и статистическа/социологическа.

Блогът се списва директно в уеб редактор. Според немалко автори, немислимо е да се пише първо на хартия, сетне да се преписва в блога. От една страна излиза така, че при списването на блог, повечето му публикации са пряко провокирани от емоционално състояние.

Най-грубо, това са очерците на блоговете и есетата. Виждате, има много прилики – текстовете на блог публикациите и есетата могат да бъдат много сходни. Защо смятам, че писането на блог публикации пречи на писането на есета ще обясня сега.

Както се вижда, есетата много често са текстове, които ще се представят пред „публика“ от авторитети. Психическата нагласа за това предполага, че авторът ще даде всичко от себе си, за да има възможно най-изчистената теза, най-добрите аргументи и най-силното заключение. Подобно нещо може да се каже и за блоговете, когато авторът смята, че авторитети ще прочетат написаното от него. Обаче има една съществена разлика – написаното есе (на хартия) стига до очите на определена група от хора, докато блог публикациите са свободни (в повечето случаи) и до тях може да стигне почти всеки, който е в мрежата. На пръв поглед, това би трябвало да мотивира списващите блогове, тъй като психическата нагласа, че ще те четат много хора предполага, че самокритичността и високите изисквания, които списващият има, ще се повишат. Така мисля. Нещо повече за блог публикациите – има електронни медии, които могат да се свържат със списващите и да поискат публикацията им да бъде препечатана на виртуалните страници на самата медия.

Има още нещо, което е изключително сходно при есетата и блоговете. То е свързано с авторите. На база концепцията за повишаване на успех чрез външен стимул (малкото дете, което получава лакомство при добре свършена работа), авторите на есета и блогове, бидейки творци, търсят оценка, чрез която да получат стимул за по-добра работа. При есетата оценката (в зависимост от балната система) играе ролята на стимул, докато при блоговете – коментарите. Оценките в коментарите.

По себе си мога да кажа, че получавам сериозен стимул, когато знам, че хора, които са почти в статут на авторитети, ще отделят от времето си, за да четат какво съм написал. Това е и причината да започна начисто този блог, който четете в момента – да се отърва от старите, детински глупотевини, които съм мъдрил. Съмнявам се при другите автори на блогове да е много по-различно. Все пак, може да сме „различни“ един от друг по немалко черти, но преди всичко, мозъкът ни работи по сходен начин.

В контекста на „динамичното“ ежедневие, сигурен съм, че хората, които пишат есета са твърде малко. За сметка на това – блоговете допълват липсата на информираност относно позицията на обществото, ако се приеме, че есеистите и блогърите със своята критичност изразяват мнението на обществото.

Отново заради „динамичното“ ежедневие (толкова удобно като оправдание), списването на блог е по-бързо. Тоест, списващите решават да влязат във виртуалната си стая и да седнат пред виртуалния бял лис, като крайния резултат е налице след някакво си, кратичко време. Половин-един-два часа и се появява блог публикацията. Самата блог публикация трудно може да бъде определена като добра. Оценките и отношението са субективни, както е ясно. Лично аз трудно разбирам кога една публикация е добра – когато е обсипана с емоционалност между редовете…или когато е критична, изпълнена с интелектуален патос. Двата вида ми харесват.

(И тъй като това е пример за блог публикация, ясно ще видите, че тук аргументативните способности, които показвам са слаби. Това е така, понеже знам, че това е блог публикация, а не есе.)

В заключение мога да отбележа, че невниманието (от смислова, граматическа и стилистическа гледна точка) и малкото отделено време от страна на списващите блогове влияе върху качеството на публикациите. В този смисъл, ако сте още ученик или по някаква професионална причина Ви се налага да пишете есета, то тази разсеяност и невнимание непременно ще повлияят на качеството на есетата Ви, тъй като блогът става навик. Казвам го по наблюдения върху себе си и върху околни, които се занимават с есета.

П.П. Темата може да има и допълнение, тъй като наистина е много обширна и в никакъв слъчай не може да се побере между 1000-2000 думи.

П.П.П. Тъй като това е блог публикация, която сама по себе си е пример, а в същото време и аргумент, следващото нещо, което ще се появи в този блог е есе (обещах), което също ще е аргумент и защита.