Завръщането на (с)помените

Спомняте ли си февруарските протести? Спомняте си ги, зная. Те бяха насочени (привидно) срещу високата цена на електроенергия. Тъй наречените „монополи“. Имаше ексцесии, имаше бити хора. Един министър председател абдикира. В полза на народа, ужким.

Има един период от няколко месеца, в които се случиха много странни неща. Говоря за онази дупка между залеза на бившия народен любимец и изгряването на данс звездата, гутенберговото чудовище Делян Пеевски. В момента, в който институциите останаха без личност пред себе си, започнаха да стават пакости. Пакостите бяха обвивката, от която разцъфтя биомеханична пеперуда. Тя се излюпи от носталгията и спомените.

Днес, когато всеки ден има протестиращи пред министерския съвет, журналистите пишат материали, в които сравняват протестите от днешните дни с други, отминали протести. Разпитват по-възрастните протестиращи „Не ви ли напомня този митинг на онзи от 1997?“. Интервюираните се пускат в спомени и споделят последните искрици идеализъм, които все още летните дъждове не са угасили.

Докато повечето хора си спомнят отминали протести, спомнят си отминалите времена. Има и други хора, които са натрупали опит, който в момента прилагат. Тук е иронията – #ДАНСwithme си спомни и съживи скандирането „Кой не скача е червен!“, а други хора си спомниха и съживиха страха. Ето този страх:

vis-tim-1

Фирмата е учредена като еднолично дружество. С ограничена отговорност. Датата на учредяване е 18.06.2013. На 25.06.2013 година е публикуван и сканиран документ (на сайта на търговския регистър) с учредителния акт.

Най-доброто от два страха.

Когато ми се наложи да живея на място, в което има регистрирана фирма, която съчетава в себе си кратките ВИС и ТИМ, все по-силно се съгласявам с една чужда лична позиция. Позицията е на млада дама, която извън свободното си време, е водещ на радио блок. Тя, в личния си сайт, пише, че при така стеклите се събития сменя плана от „емиграция“ към „евакуация“. Когато ВИС и/ли/ ТИМ предлагат ОБСЛУЖВАНЕ И РЕМОНТ НА АВТОМОБИЛИ не се чувствам достатъчно уверен, че е съвсем правилно да мисля за бъдещето. Бъдещето тук, де.

От няколко седмици насам правя опити да не забравям за Tanztheater-а на Пина Бауш. Правя опити винаги да си спомням, че хората са пътували от цял свят, за да гледат танци, които не са повърхностни. Вчера мислих за графологията, която е неизменна част от истинността и валидността на документа, който пуснах по-горе. Опитах се да се убедя, че един наивен детски подпис говори за добротата и чистотата на собственика. Това ще се види във времето. Имам си списък с фирми, които веднъж годишно проверявам през регистрите. Времето ще покаже. Както показа и това, че работата на Пина е добра, а искрено възхищение буди фактът, че Пина не е била от най-големите привърженици на евакуацията.

В заключение споделям мисълта си, че когато виждам как има фирми, които напомнят ВИС, ТИМ, СИК и тъй нататък – не се чувствам съвсем убеден, че мога да направя каквото и да било, за да накарам хората около себе си да се чувстват щастливи, свободни и спокойни. Боли ме, че хора, които наближават или прехвърлят числото четиридесет ми споделят, че са уплашени и се страхуват как ще се развие историята напред във времето. Боли ме, че имам приятели, които отиват на протести със страх. Боли ме, че родителите ми се страхуват, когато отида на протест.

В този ред на мисли, изключителното бих предпочел Рикстагена пред Парламента. Конституционната монархия ми звучи по-приветлива идея, отколкото изхабения израз „правова държава“. По-приятно ми е да мисля, че живея в място, в което се предпочита смисъла на „Песни от втория етаж„, а не на дебелашкия хумор на други произведения.

Времето ще покаже. Разбира се, ключът, който отваря вратите към чуждите култури се намира на сребърен поднос. Ключът, който отваря автомобилите ви, скоро може да се намира в сейфа на ВИС, ТИМ, СИК или друго съчетание от три букви.

Изборът е Ваш. Не избирайте по спомен.

Advertisements

„Педерастофилията“

блог, 27.05.2013

блог, 27.05.2013

Апропо, мнението на тази персона за турците, циганите, руснаците, комунизма, инаковерниците, безверниците…и всичко, което не се вписва в усещането му за сигурност, справедливост и свобода, е същото пасивно-агресивно, както към педерастите, както той ги нарича.

Не крия, че изпитвам изначална непоносимост към фашистизирани християни. По-сериозна непоносимост изпитвам към глупаците. Глупаци са всички, които не си правят труда да разберат значението на дадено понятие и да го приложат в културен контекст.

Казах ли, че авторът на този текст е ревностен почитател на Queen?

Скоро ще трябва да помисля как е правилно да постъпя, ако децата ми заявят на глас, че изпитват сексуални влечения към същия пол. Как е по-правилно? Да ги посъветвам да не го казват на глас, защото е „противоестествено“, „богонеугодно“ и прочее?