Защото е важно

Обърнете внимание на следното:

bb-fb

Една от традициите, която някак си продължава, е събирането на иронии. В социалната мрежа facebook написах „колекционер на иронии“ в историята на професиите и местата, които и на които съм работил. Първо си мислех, че е шега, продиктувана от „Затворникът„. Уви, изведнъж се случи, че ми стана по-трудно да затварям очи, отколкото да търся и събирам иронии.

Защо тази картинка е ирония?

Ами…простичко е. Това е легендарна фигура. Връзката между тази фигура и всички ни може да се раздели условно в три групи:

1) хора, които следят тази личност (нови, информационен поток)
2) хора, които го познават (физически, по различни причини)
3) хора, които са чували за тази личност (т.е. всички останали, извън 1) и 2))

Тази личност е онази личност, която изведе хиляди на площадите в началото на годината. Тази личност е известна с комичните си черти и плоската, еднопосочна мисъл. По-просто казано, повечето от Вас са (или имат много роднини или приятели), които са гласували доверие на тази личност поне веднъж. За няколко часа, тази личност има около 2000 последователи. За първите си 24 часа – около 10 000 последователи. Аз също съм сред тях, но не се срамувам от това. Звучи неприятно, но за разлика от хората, които изписват невероятно интересни суперлативи и най-вероятно му пишат любовни писма, аз ще следя всяко действие, защото смятам, че сега е времето да си създадем информирано заключение за него и неговите ПиАр хора.

Извън тази ирония, в петък ще се случи нещо чудесно. Нали така казваше Дейв Бауман на Хал 9000? Ще се появи автоматична публикация, която ще Ви ориентира към онова съкровено място, което през годините така и не се случваше. Когато пресмятам, над седем години разхвърляни букви на различни места. Защото датите са важни.

До тогава, а и след това – ще ни остане спомена за тая личност, която съм оставил горе.

До петък.

Advertisements

Началото на едно красиво приятелство

Не вярвах, че ще ще се случи, но открих нов верен приятел. Мигът, който осмисли битуването ми, веднага споделих с този приятел.

Споделям го и с Вас, приятели, за да разберете, че не сте прави, когато обвинявате приятелят ми Топлофикация, че се отнася несериозно с Вас. Опитайте се да вземете поне частица от това, което щедрите хора правят за нас, протягайки ни ръка.

И благодарете, както сам направих:

Здравейте, лъчезарни приятели от любимата ми компания – „Топлофикация“ АД 🙂

Цял живот вярвах, че ще кажа следващите слова на човекът, с когото ще прекарам живота си. Уви, живял съм в заблуда. Донякъде. Осъзнах, че всъщност, ако искам да живея в България, ще съм принуден да живея и умра с Вас, застанали плътно до мен, топлейки ме в студените зимни нощи. Без повече прелюдии, минавам направо към въпросните слова.

Вие сте причината, която ме кара да се събуждам с усмивка, широко отворени очи, два пуловера и желание за живот. Режисьорът Майкъл Къртис, в далечната 1942 година кара двама от героите във великия си филм „Казабланка’ да изрекат съдбовните слова: „This is the beginning of a beautiful friendship.“ (пр: „Това е началото на едно красиво приятелство“). Едва преди две години се сблъсках с още по-светлия филм на Емир Кустурица „Черна котка, бял котарак“. Там отново се сблъсках с тази реплика, изречена от устата на един изключително чаровен ром със златен зъб. Този месец…открих Вас. Вие ми бяхте написали писмо. Изключително романтично писмо, в което ме приканихте да дам и майчиното си мляко за да се отблагодаря за това, че сте ме топлили миналата година. В момента, в който видях красивото писмо – красиво, с внимание към детайла, нещо стопли сърцето ми. Не съм получавал любовни писма от години.

Отворих писмото съвсем грубо, защото подозирах, че съдържанието му няма да ми хареса. Подведох се от всеобщото мнение, че правите всичко възможно, за да Ви мразят. Е, към мен, Вие, прекрасни хора, явно сте избрали съвсем различен подход.

Романтиката е красива. Не слушайте хората, които Ви обвиняват, че се опитвате по зверски начин да свалите кожата от гърбовете им. Не, не са прави. Осъзнах, че се опитвате по елегантен начин да предразположите абонатите си, пардон, приятелите, да се разделят с всичките си пари, за да ги споделят с Вас. Тази мисъл ме сгря. Спомних си красивата почервеняла печка, пълна с нелегални дърва и евтини въглища, с която се топлехме, когато бях дете. Осъзнах, че Вие се грижите всеки един от потребителите Ви да получи нужната доза топлина, която да се опита с всяко свое лъчение да сгрее мокрите ни крака, прибирайки се от студеното навън, в което пъплим, връщайки се от работа, от която печелим точно толкова, че да се сгреем и задоволим най-първичните си необходимости. Самата мисъл, че Ви има, осмисля живота ми. Вашето присъствие ме кара да се чувствам далеч по-сигурен, всеки път, когато пресичам която и да е пешеходна пътека.

Добротата, жертвоготовността, с която ни разтоварвате от бремето на парите, е впечатляваща. Умът ми не побира как другите не го осъзнават. Също така, не разбирам как хората не са доволни от начинът, по който се опитвате да симплифицирате сложните математически операции, които формират красивите три-четири, прилежно сложени срещу удебелените букви на словосъчетанието: „Обща дължима сума“.

Бог здраве да Ви дава. Щастие също. Даром.

В този смисъл, искам да Ви предложа нещо, което би скрепило нашите взаимоотношения. Надявам се, ще обърнете необходимото внимание, тъй като, за разлика от другите писма, които получавате, тук внасям цялата си позитивност и приятелство.

Знаете, че пликовете, в които получаваме романтичните писма от Вас, са с размер 114х229мм. Със съдържанието на въпросните пликове е свързано и предложението ми.

Тъй като искам връзката ни да е здрава, както са здрави връзките и на старите ми обувки, мисля, че може взаимно да работим в тази насока.

Ако намерите време, моля да помислите дали празното пространство в плика би могло да бъде запълнено с две важни, ама наистина важни атрибута, които биха направили всяко отваряне на съответния плик…ефирно и спокойно. Тъй като съм сигурен, че след това предложение, ще сформирате работна група, която да обсъди опциите и вариантите, ще побързам с едно скромно предложение. То е следното…

Срещу скромната сума от ~0.22 лв., бихте могли да сложите два медикамента. По един брой от всеки. Знам, че звучи абсурдно, но помислете сериозно. Един брой Аналгин струва около 0.09 и 0.011 лв., а един брой Диазепам струва средно около 0.11 и 0.13 лв., независимо откъде би могъл да бъде закупен. Най-лошият теоретичен сценарии води до заключението, че двете хапчета струват 0.25 лв., заедно. Ако закръглите тази дребна сума на 0.50 лв. и я прибавите към 26-те начина за изчисляване на сметката за топлоенергия, бихте могли да реализирате и поставянето на тези две дребни хапчета в плика. Разбира се, наясно съм, че работната група, която ще обсъди предложението трябва да провери законовите разпоредби, но…на кого му пука и за какъв закон става дума, нали сме приятели, преди всичко!

Смятам, ако реализирате това предложение, броят на доволните потребители би нараснал с около 100%. Пък и помислете…ако предприемете действия в тази посока, рязко ще намалеят случаите на инфаркти и припадъци в края на всеки месец. Така екипите за спешна медицинска помощ биха могли да се фокусират в далеч по-важни действия, не да губят времето си в спасяване на животите на нещастните клетници, които отвратя писмата.

Още нещо, което ме възхити толкова, че втора нощ след получаването на писмото от Вас, не мога да заспя от възхищение и радост.

Мисля, че открих причината, поради която не мога да спра смеха си, когато прочетох писмото Ви. Ах, Вие, хитреци такива. 😉

Не съм химик, нито имам познати, които са такива, но сериозно подозирам, че използвате нещо, което бихте могли да патентовате. Дори съм сигурен в откритието си. Мисля, че мастилото, което използвате за печат на романтичните писма, всъщност е на основата на психотропна субстанция, която реагира при досег с кислород, а от реакцията се отделя пара, която вдишваме и засяга пряко централната ни нервна система. Друга причина за смеха, който не можах да спра цяла нощ…не мога да намеря. Обърнах се към математическата логика, към философската логика…те са безсилни. Няма друга причина, която дори да се докосва до разумността.

Това е от мен, изключително съм щастлив, че Ви има, надявам се, наистина това е началото на едно красиво приятелство, което ще градим взаимно, ще се грижим за него, а то ще става все по-силно, все по-непобедимо.

Благодаря за вниманието, бяхте много любезни. 🙂 🙂 🙂

С дълбоко уважение, респект, почит и екстаз,
Единствен доволен клиент,
Ваш верен приятел,
Красимир Стоев.

––––––––-
N.B. С нетърпение очаквам края на другия месец, когато ще получа ново писмо от Вас. 🙂

Ако и Вие искате да благодарите, погледнете някой от адресите на тази страница.

Усмихвайте се по-често.

Кучета

You got to be crazy, you gotta have a real need
You gotta sleep on your toes and when you’re on the street…

Pink Floyd – Dogs

– Гладни сме! – заяви бащата на озверялото семейство помияри.
– Ти да мълчиш, мамицата ти! – рече Премиерът. – Аз те храня! Ама не питаш откъде намирам пари, не питаш как ги намирам, като комунистите бяха опразнили хазната, нали?
– Ама, гладни сме, господин Премиер! – плахо надигна глава майката.
– Ами, като си гладен, намери си работа! Мастия мръсна…
– Ама няма работа, господин Премиер! – сведе очи бащата
– Ми…бил си айти специалист…ходи да копаш, ей го – в Европа има търсене на домати, чушки, на картофи…аз ли да те уча как се копат картофи?
– Ама…искаме да се занимаваме с изкуство. Кино, театър, литерат…
– Няма „ама“! – отсече Премиерът. – Ходи копай…или бегай, докато не съм затворил границите.

PF – Dogs.