Относно


Здравейте.

В контекста на безликото ми лице, казвам се Красимир Стоев. Можете да се обръщате към мен с Краси. Препоръчително е, понеже към мен рядко се обръщат хора, които не са ми близки, а щом сте тук – значи сте близки. Своего.

Мога да се похваля, че нещата, които се случват около мен са удивителни, поне в известен смисъл. Виждам ги удивителни. Всички – от доброто отношение на любезната магазинерка, през намръщената муцуна на контрольорите в градския транспорт, та чак до безхаберието и нечуваната глупост на служителите в държавната администрация. Нещата, които са ме впечатлили по някакъв начин, най-често подлагам на анализ и коментар. Когато коментарът засяга обществото по един или друг начин – пиша го тук.

Ето малко любопитни факти, макар слабо да се интересувате от тях:

Работодател съм сам на себе си…от Юни 2008 г., когато разбрах, че мога да преценя, че е редно да си дам работа.

Религиозните ми възгледи отричат съществуването на Бог, но уклонът е към Pink Floyd.

Политическите ми възгледи са: „асоциалист“ – думичка, която сътвори Сандра (позната от Израел), като самата думичка е екзотична и интересна. За крехката си възраст съм гласувал веднъж и мисля, че е редно да съжалявам.

Любимият ми цитат е: „The sun is the same in the relative way, but you’re over. Shorter of breath and one day closer to death.“, който е част от песента Time на Pink Floyd. Смятам, че това е най-прекрасното и просто заключение, до което можем да стигнем сами, без космическа сила да направлява мисълта ни.

Музикалните ми предпочитания варират, като винаги връх взимат Pink Floyd. Нямам обяснение за това явление.

Литературните ми предпочитания са неясни, както сподели един добър приятел: „Ти си литературен помяр“, с което тутакси се съгласих. Обичам книгите на Кърт Вонегът, на Аркадий и Борис Стругацки, но с лекота прелитам между редовете на Гогол, например. Трудно мога да определя любима книга. Ако имам фаворити сред книгите, то това са може би всички книги, понеже не чета тези, които ми се струват безинтересни.

В киното нещата също са неподредени. Обожавам филмите на Стенли Кубрик, Ингмар Бергман и Андрей Тарковски. С удоволствие гледам и разписвам за пречупването на естетическите норми във филмите на Алехандро Ходоровски и развивам теории за филмите на Луис Бунюел и Мурнау. В същото време безумно обожавам светлите мигове на Чарли Чаплин. Много често се случва да си пускам отделни сцени от „Великият диктатор“; „Модрни времена“; „Светлините на града“ и други. В това изкуство ценя най-много играта с времето на Бергман и Тарковски. Не гледам екшъни и филми, които Холивуд бълва. Но обичам филмите на Емир Кустурица.

Не гледам телевизия.

Занимавам се с фотография, когато успея да намеря някакво вдъхновение или видя нещо красиво, което искам да запечатам. Във фотографията обичам времето, историята и творческото виждане на фотографите. За жалост, не мога да кажа, че имам любим фотограф.

В техническо отношение, използвам свободен софтуер. Компютърът ми е обгрижван от операционна система с отворен код. Мобилният ми телефон също. Не съм толкова влюбен в тях, колкото изглежда. Просто обичам свободата.

Вярвам в световната конспирация, извънземните, леприкорните, елфите, духовете, таласъмите и малките сиви човечета. Нямам капан за сънища над леглото.

Голямата ми мечта е да пътувам по ЖП линията Москва – Владивосток.

Според личната ми карта, живея в Пещера, обаче това не е вярно. Там съм роден, но живея в София от известно време. Считам, че това е сериозна грешка, понеже много често ми идва до гуша от вилнеещата и хаотична злоба на хората, с които се разминавам. Също така, не разбирам каква е причината на хората да не се усмихват. Балканският синдром също ми е невнятен.

Електронната поща на която отговарям е cryptsol и се намира в gmail.com

Мобилният ми телефон пък се грижи за SIM карта, която съм закупил от Глобул. За жалост номерът е твърде сложен и не го помня.

В социалната мрежа Facebook можете да ме намерите, като добавите едно /aldan след името facebook.com

Ако имате някакви въпроси – ще ми е приятно да ги изговорим на живо или да ги изпишем през електронната поща.

Благодаря за вниманието, бяхте много любезни.

Краси.

Advertisements

4 thoughts on “Относно

  1. Pingback: Рекорди « Блог на Zelenkroki

  2. Ще дочакам ли все някога да се завърнеш в родния си град,драги ми г-н Стоев?

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s