между „новото“ и „старото“

facebook-komu

Нека си го кажем направо – живеем във време, в което културата е по-скоро отживелица. Езиковата култура. Всички знаем, че езикът е жив и се променя. Във времето, в което езиковата култура не е актуална, фейсбук подсказва на потребителите си, че е хубаво да познават собствения си език. Защото той е „вестител“ на другата култура.

През 1984 година (любимата ми, впрочем), Артър Кларк и Питър Хаймс работят заедно по сценария на филм, който се казва просто „2010“. Филмът завършва с аудио-писмо, което д-р Флойд (прелестно изигран от великолепния Рой Шнайдер) пише на сина си Кристофър. Пасаж от него гласи следното:

Децата ти ще се родят в свят с две слънца. Те няма да познават небето без тях. Кажи им, че помниш тъмното небе…без светещи звезди по него…и хората се страхували нощем, когато било тъмно. Разкажи им, че бяхме самотни.

Ще ми се да вярвам, че децата на старото слънце и децата на новото слънце ще живеят в мир и разбирателство. Уви, децата на новото слънце не са почитатели на езиковата култура. Иронията е следната: Слънцето на което се кланят децата…то е почитател на езиковата култура.

Отвъд пределите на родното творчество

Нямам аргументирано обяснение защо го правя, но понякога проверявам разни неща. Чета протоколите от заседанията на СЕМ, чета протоколите и от разни други заседания на разни други групировки. Отскоро имам ново място за следене, както сте усетили – търговския регистър.

uchitelia

Кажи ми каква ти е данъчната декларация, за да ти кажа какви са ти приятелите.

Така, де, щом (на)родното творчество е толкова абстрактно понятие, което не е подвластно на времево-пространствени граници – защо и аз да не променям някакви негови пасажи.