Една продукция без кауза…

Не съм почитател на това да не подкрепям всяка форма на нечие усилие, ако крайният резултат е смислен. Също така, не съм почитател на това да се „взаимства“. Както и да го наричат хората, които се занимават с право, взаимстването е признак на липса на талант и самостоятелна мисъл. През годините писах на някакви хора, които печелят пари чрез труда на други хора. Тия, дето печелят, с високо вдигнато чело казват: „Ами, не, то не е баш като оригинала, аз тука измених малко и то се получи мое“.

Заслушайте се във фоновата музика на сериала, който прави bTV. Привлекателна и лесно запомняща се, нали?

Обаче ви звучи познато. Произведението, което претендира за оригиналност е композирано от Клинт Мансъл (или Мансел, лингвистите да ме коригират), изпълнено е от Квартет Кронос и е неделима част от съпътстващата музика към филма Реквием за една мечта на брилянтния Дарен Аронофски. Апропо, Клинт Мансъл е писал музиката за всеки един от филмите на Аронофски. Без „Ной“, май.

Понеже много харесвам, когато нещо се прави със сериозна доза мисъл, твърдя, че да се използва произволна част от произведение, което има своята монолитност и логика в последователността на изпълнените части, е…меко казано малоумно. На първо място малоумно. Не страдам от телевизионни стереотипи и с удоволствие бих гледал красиви филми дори по най-компрометираните телевизии. Така гледах друг филм на Аронофски преди месец от TV7. Друг ми е проблема. Дори не са авторските права, които се съмнявам да са заплатени на авторите, продуцентите и изпълнителите на музиката. Проблемът ми е свързан с липсата на самостоятелно мислене.

Понеже едно произведение се посреща по внушението от т.нар. трейлъри, те биха могли да бъдат трамплин и пропаст за филма. Освен, разбира се, ако филмът е независим – там всичко е по-различно. Този трейлър обобщава няколко важни неща – актьорите са разделени по принадлежностите им към съответните телевизии, прави се нещо през куп за грош, за да се вземат някакви много пари и се стимулира усещането за глобална мрачност. От видео изрезката става ясно, че отново ще се прави някаква ретроспективна дисекция на хваналия гнойна коричка живот на някакъв човек, който е болен от престъпност. За това доколко този модел е окалъпил „новите“ бебешки дрехи на бебетата на телевизионните сериали.

Разбирам, че няма как да бъде представено нещо ново (най-сериозния проблем в изкуството), но пък хората биха могли да се постараят да покажат даден проблем чрез похвати, които някой друг е пропуснал да използва. Да, зная, че има едни дефинирани сюжети. Зная, че за всяко едно решение за развитието на един сюжет е написано или вече снимано. Въпреки моето верую е такова, което казва, че има начин да вземеш най-баналната и паразитна тема или проблем, да се потрудиш, да ги извадиш от рамката и да представиш нов поглед. Собствен поглед.

Понякога съм бесен. Бесен съм, защото създателите на този сериал ще приберат многото пари, а вкъщи всички ще тръпнат в очакване какво ще се случи в следващия епизод. Имаме и интересно четиво по темата.

От друга страна – безумно много се радвам. Радвам се, защото ако този сериал е един огромен лош звяр, който само и единствено разширява клетката на баналностите, има стотици хора, които всеки ден се борят с този звяр. Има много талантливи млади хора, които влагат цялото си време, енергия…звучи грозно, но влагат и всичките си парички, за да направят нещо, което ще се разпространява от уста на уста. Да, не всяко ново произведение ще бъде невероятно. Ще има несполучливи опити, но важното е, че преобладават добри нови филмчета. На предходния конкурс за късометражно кино имаше страхотни попадения на разни момчета и момичета. Когато повече момчета и момичета работят все по-усърдно и създават нови произведение, които имат красота и мисъл, звярът няма да е толкова важен.

Като контрапункт на негативните дотук абзаци, трябва да споделя, че имаме малко по-различен нов сериал, който се върти отскоро в ефира. „Дървото на живота“ е реализиран в стилистиката на продукциите на класическите Hallmark продукции, което е ясен признак, че има някаква боязлива перспектива скоро да се насладим на красиво заснети сериали с интересен, смислен и логически издържан сюжет. Логиката при изграждането на героите и техноте последвали действия – това е най-сериозния проблем на новите български сериали.