От живота на марионетките*

Преди точно тринадесет дни недоволството на хората се пренесе от софрата – на улицата, под формата на протестни действия. В течение на дните се разбра, че болежките на обществото не биха могли да се излекуват с никой от познатите ни широкоспектърни политически антибиотици. Очевидно нагнетеното напрежение в годините е дошло като основен мотив за предприемане на ефективни стачни действия, доколкото такива са възможни тук и сега.

Протестите
Протестите са от разнороден характер – от монополното източване на финансовата кръв, през проектозакона за предучилищната подготовка, през липсващи пари и тъй нататък…и тъй нататък. В кръга на шегата – можехме да се включим и в самостоятелен протест поради повишаването на цената на сандвич фалафелите.

В крайна сметка – по площадите излязоха десетки хиляди, които имат какво да кажат. Имат и намерението да поискат това, което смятат, че заслужават. То, за жалост има имагинарен характер и би могло да бъде обобщено с простичкото искане – „ВСИЧКО ДА СЕ ОПРАВИ“.

Малко по-назад
Преди около четири години хората трябваше да решават на кого да поверят управлението на…на всичко. Около година по-рано се роди и проектът „ГЕРБ“ или поне се разви до там, че да събере критична маса потребители, пардон, избиратели. През предходните тринадесетина години един човек разработи и инвестира в мистификациите на своя образ.

Разработеният образ на непобедим супер герой, този епичен труд, даде своите плодове. Хората го припознаха като свой спасител. Името, обаче, не подхождаше на комиксовата стилистика на образа. Бойко Борисов е име, което, ако разгледаме по-аналитично, ще се сблъскаме с един особен заряд. Името и фамилията започват със звучни букви, които, когато се изговорят, възбуждат на първо място изостряне на вниманието.

Предните два абзаца, ведно, преди четири години доведоха до интересни избори, които бяха спечелени, както добре знаете, от ГЕРБ.

(бел. моя. – Нещо, което хората в големите градове надали знаят е следното – ГЕРБ предлагаше по двадесет лева срещу депозиране на лична карта. Механизмът, който на мен ми бе предложен – „Даваш си личната карта, в неделя ти я връщаме преди да влезеш да гласуваш, завита в банкнота“. Отказах, защото имах намерение да упражня гласа си в друга насока. Писал съм за това.)

По-нататък
През няколкото години, в които управляват ГЕРБ, имаше редица гафове. За да не бъде разчетен погрешно този факт, припомням, че гафове имаше и при предходното, както и при по-предходното, така и при по-по-по-по-предходните кабинети.

Неприятностите при този кабинет бяха запомнящи се – покровителство над производител на бира, над търговци с горива…и над други монополисти. В тези ситуации, в качеството си на едноличен търговец с власт, премиерът по-скоро експериментираше. По стар български обичай, на принципа „Ако мине – мине“. Обаче не минаваше. След всеки опит, който „не мина“, имаше обратно действие. Спомнете си колко пъти „не мина“ и колко пъти имаше последици за тези, с които премиерът се опитваше да играе кооперативно.

Забелязали сме, че когато номерът не мине, обикновено се отнема лиценз. Така се случи с Лукойл, така се случи и с ЧЕЗ. Колко пъти номерът „е минал“? За нас това ще остане загадка, както е и загадка една от данъчните декларации, които Бойко Борисов пропусна да публикува, макар да е задължен.

Зимата на нашето недоволство
Традиционно зимните периоди предизвикват определени негативни настроения в масите, колкото и да е нередно да наричам така хората. Негативните настроения са простички и свързани с лоша подготовка за посрещането на първите месеци в годината.

В бизнеса месеците от декември до март са слаби откъм реализация на положения труд. Трудно се сключват нови договори, продажбите усещат спад. Това рефлектира върху всички, които работят пряко в тази сфера. Производствата имат практика да пускат персонала в платен отпуск в слабите месеци. Ако слабите месеци са повече, отпускът се превръща в неплатен. Когато търговията не успява да реализира необходим оборот, който да покрие разходите, по стара традиция, дупките се запълват за сметка на служителите.

От друга страна, средния българин, изразходва спестяванията си в периода преди нова година. Типично е – събирания със семейството, събирания с приятелите, фирмени партита, да е жив и здрав Иисус, я! идва нова година. Поради по-сериозните реализирани разходи, които приходите не могат да покрият, около пети-шести януари българинът се събужда от десетдневния алкохолен дилириум. Вместо зелев сок, изпива няколко бири. Плесва се по челото и започва да обмисля откъде да съкрати разходите си. Не се заблуждавайте. Този празник е насаждан като „естествен“ през медиите. Затова и хората го приемат като традиционен, а както знаем – традициите са свещени. Те не се докосват, не се обсъждат, не се обговарят, а просто съществуват. Ако не ги спазваш, значи не си българин! Поне така казват националистите, а те, за жалост, са опасно много.

Защо му е необходимо да съкрати разходите си – защото е изхарчил повече, отколкото е спечелил, а като реакция от слабите бизнес месеци, ще спечели по-малко пари под формата на банков превод. За сметка на гуляите, лихвата по кредитите не пада, а сметките трябва да се платят. Също така – трябва да се плати данък и застраховка на лекия автомобил, който по-скоро има естетическа функция, отколкото функционална. Не се заблуждавайте, това са редовни разходи, които всички покриваме. Не са непредвидени.

Поради изброените причини, българинът по-скоро не желае да вложи всичките си усилия и енергия, за да спести. Защото така е по-лесно.

Като функция на всичко това, възникват бунтове, които през времето се е опитвал да премълчи и преглътне. Защото е по-лесно да сведеш глава. В следствие на това премълчаване и пост-новогодишното алкохолно забавление, в последните години става тенденция нагнетеното напрежение да избие навън. Така е и редно. Под претекст, че…“ами, нали е демокрация“, българинът решава да сподели всичките си болежки. Искате ли да изброим колко протеста имаше в зимните месеци през предните години?

Не сме сигурни какво искаме, но го искаме веднага!
Един от притеснителните факти, които пропускаме да обсъдим са липсващите предложения за промяна. Хората, които сега са навън, искат спешно промяна. Промяната трябва да дойде веднага, да бъде ефективна, дългосрочна и всички да работят за благото на народа. В какво се изразява благото? В по-евтини сметки, по-високи заплати, по-ниски такси за каквото се сетите.

За въжделенията и тяхната възвишеност, нямаме право да говорим. Засега.

Възмездие
Едно от основните искания на протестиращите беше простичко и ясно – оставка. Така се и случи. Днес протестиращите, които вчера искаха оставка, изглеждат някак плахи. Един от много малкото ходове, с които ще запомним Борисов и ГЕРБ е интересен – изпълни искането на хората, които са го избрали. Предполагам, протестиращите не са предвиждали такава възможност.

След това си възмездие, техните действия няма да спрат. За неделя (24.02.2013 г.) се организира голям протест, който съвсем възможно може би ще излезе извън контрола на жандармерията. Въпросът е: „Защо?“. За какво ще протестират, когато няма да има кой да изпълни исканията им? Защо ще продължат протестите, вместо да се поиска среща на граждански организации с президент и да се обсъди механизъм, в който т.нар. гражданско общество да има пряк поглед върху случващото се?

Тези и други въпроси ще останат най-вероятно без отговор.

Медиите
Така стеклите се обстоятелства дадоха шанс на медиите да блеснат като поръчкови. Обективните коментари през последните тринадесет дни бяха по-малко от санитарния минимум. Преки предавания – липсваха въобще. Освен от една видно политическа телевизия (Алфа) и една телевизия, която не успявам да категоризирам по друг начин, освен като „единствена“ – Канал 3.

За първите дни на протестите най-добри източници бяха социалните медии.

Всъщност, почти всяко действие на телевизиите и вестниците (радиата май не уважават журналистиката) използваха предимно обобщения за позитивите на кабинета ГЕРБ. Всички репортажи, в които се съобщиха лоши новини, съдържаха в себе си и онзи горчив привкус. Многострадалната, мъченическа фигура на премиера не успя да трогне протестиращите.

Част от действията на медиите бяха пропагандни. От тях се разбра коя медия – кого обслужва. Жалко, ако някой не го е видял.

Сега и завинаги
Какво ни очаква оттук нататък. Очаква ни нещо, което не е много ясно колко негативно ще бъде. Важно е да знаем какво ни очаква. Знаем, че изненадата ще е неочаквана и не вярваме да е много цветна. Още веднъж – по стара традиция, очакваме най-лошото.

За щастие, въведените преди 15 години мерки, ще смекчат поне малко критичните ситуации.

Ще ви кажа какво очаквам да се случи. Ще се случи нещо чудесно. Поне за известно време. Ще се случи нещо чудесно, защото вярваме на всичко ново. Вярваме, защото е непознато. Всичко, на което вярваме сляпо, ни марионетки. След известно време ще излезем отново на протест. Защото ще се чувстваме като марионетки. Това ще се повтаря отново, отново, отново и отново. Защото тук е така. Защото тук искаме намаляване на сметките и увеличаване на заплатите, за да си позволим по-скъп алкохол и по-качествена храна. Това ни искане е основателно. Ние сме консуматори. От гадните. Нямаме намерение да се откажем от шоуто за сметка на разни материали, които в основата си са целулозни.

Докато не се научим да се учим от грешки, които са допускани преди нас – ще сме марионетки. Докато не проявим желание да разберем какво точно искаме – ще сме марионетки. Ще сме марионетки и докато не се научим да мислим сами – без корумпирани медии.

Ако това у нас не се промени (а вярвайте ми, за него не е необходимо да излизаме на улицата), ще бъдем марионетки сега и завинаги.

__________________________________________________________________________________________
*“От живота на марионетките“ е филм на шведския режисьор Ингмар Бергман. Повече информация. (англ.)

Advertisements

между културата и шоуто

kultura

Не бих могъл да кажа нищо, когато някой слага подсекция „Култура“ в секция „ШОУ“. А може би това има някакъв резон, все пак. Във времето, в което живея, ми е трудно да преценя. Преди седмица излязох на разходка. Видях много дълга опашка, на която се надяват да се доредят с билети за „Евгений Онегин„. В същия ден, но малко по-късно, разбрах, че азис рекъл за Теди Москов, че било време да се изкъпе.

За жалост, масовата култура е шоуто. То не трябва да спира. Ако шоуто спре, няма да има предавания от 22:30, които да разширяват шоу-културата и да обогатява речника с врачански/пернишки диалектни изрази. Също така, ако шоуто спре, няма да има списания и жълти вестници, а ще се наложи да се върнем към онези неща с пожълтелите страници.

Pink Floyd – The show must go on

There must be some mistake
I didnt mean to let them
Take away my soul.
Am I too old, is it too late?