Магия

Съвсем не харесвам патетичните равносметки, които хората правят в края на годината. Преди време бях писал точно такова, подведен от идеята, че трябва да натрапя на хората около себе си, че това била еди-каква-си година. Тогава написах, че годината не е била една от най-добрите, но по-добра не съм имал. Сега вярвам, че тази също е такава. Такава ще бъде и всяка следваща.

Да опишеш, че годината ти е била успешна е въпрос на липса на достатъчна увереност. Ако вярваш, че това, което правиш, е най-доброто, на което си способен – годишните равносметки се обезсмислят. Всъщност, равносметките са някакъв анализ, който хората предпочитат да правят веднъж в годината, защото, ако не са направили нещо, е по-добре да го отложат в съзнанието си за следващата година, отколкото да положат усилие да го свършат в тази. Освен всичко това, чрез равносметките…извинявам се, но хората се опитват да си дадат сметка дали са пораснали. Така е то.

А сега – към по-сериозните неща. Успях да направя визуалното разпределение на „История срещу маски“. Имам уговорка за сесия и филм-разговор с един художник, за когото не знаех, че спада в графата „известни“. Като изключим този му малък недостатък, ми изглежда съвсем прекрасен, а излъчването му е крайно благородно. Сценарият е почти готов, остава само да се опише концепция за кандидатстването за парички. Изложбата е почти окончателно уредена на едно място, разговарям и за Кьолн. В общи линии, това са едни от най-важните неща, които по-скоро си записвам тук, за да държа сметка на себе си, ако съвсем случайно реша, че някое от тях не ми се прави. Почти приключвам с картографирането и събирането на информация по една лекция, която ми се ще да проведа. Скоро започвам да търся мнението на философи и социолози. НСИ няма вариант да не откликнат положително в това, което им искам. БНТ, въпреки настоятелността ми, отново бавят отговор за снимането на склада в захарна фабрика. По-другата седмица отиваме до битака, за да намерим интересни железа и чаркове, които да използваме за терапевтичното ръкоделие, от което имаме остра нужда.

Всъщност алабализъм вече стъпи на два от крайниците си. Надявам се по някое време да се превърне в нещо като виртуален вариант на Шива. Сигурно след време изкуствоведите ще се опитват да съберат в хиляди томове всички алабалистични произведеня, да проучат и изследват основите му…но засега може да се концентрират върху шепотите и виковете и върху красивите звуци. Съвсем скоро ще излезе и първия разказ с картинки. Разбира се, това с изкуствоведите беше шега.

Покрай свършека на света, повечето източници на аудио-визуални произведения наблегнаха сериозно на коледната магия. Не съм почитател на коледа, но очевидно съм слушкал много, защото получих тениска, часовник, запалка и билети. Както може да сте предположили всички подаръци са свързани с Pink Floyd. Моята магия – Флойдледа.

Скоро ще трябва да помоля всички виртуални и реални близки за помощ. Ще трябва да съблека някои от тях, да ги увия в пауст и да ги сложа върху амбалажна хартия, за да мога да ги осветя по начин, който би бил интересен.

Advertisements

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s