Магия

Съвсем не харесвам патетичните равносметки, които хората правят в края на годината. Преди време бях писал точно такова, подведен от идеята, че трябва да натрапя на хората около себе си, че това била еди-каква-си година. Тогава написах, че годината не е била една от най-добрите, но по-добра не съм имал. Сега вярвам, че тази също е такава. Такава ще бъде и всяка следваща.

Да опишеш, че годината ти е била успешна е въпрос на липса на достатъчна увереност. Ако вярваш, че това, което правиш, е най-доброто, на което си способен – годишните равносметки се обезсмислят. Всъщност, равносметките са някакъв анализ, който хората предпочитат да правят веднъж в годината, защото, ако не са направили нещо, е по-добре да го отложат в съзнанието си за следващата година, отколкото да положат усилие да го свършат в тази. Освен всичко това, чрез равносметките…извинявам се, но хората се опитват да си дадат сметка дали са пораснали. Така е то.

А сега – към по-сериозните неща. Успях да направя визуалното разпределение на „История срещу маски“. Имам уговорка за сесия и филм-разговор с един художник, за когото не знаех, че спада в графата „известни“. Като изключим този му малък недостатък, ми изглежда съвсем прекрасен, а излъчването му е крайно благородно. Сценарият е почти готов, остава само да се опише концепция за кандидатстването за парички. Изложбата е почти окончателно уредена на едно място, разговарям и за Кьолн. В общи линии, това са едни от най-важните неща, които по-скоро си записвам тук, за да държа сметка на себе си, ако съвсем случайно реша, че някое от тях не ми се прави. Почти приключвам с картографирането и събирането на информация по една лекция, която ми се ще да проведа. Скоро започвам да търся мнението на философи и социолози. НСИ няма вариант да не откликнат положително в това, което им искам. БНТ, въпреки настоятелността ми, отново бавят отговор за снимането на склада в захарна фабрика. По-другата седмица отиваме до битака, за да намерим интересни железа и чаркове, които да използваме за терапевтичното ръкоделие, от което имаме остра нужда.

Всъщност алабализъм вече стъпи на два от крайниците си. Надявам се по някое време да се превърне в нещо като виртуален вариант на Шива. Сигурно след време изкуствоведите ще се опитват да съберат в хиляди томове всички алабалистични произведеня, да проучат и изследват основите му…но засега може да се концентрират върху шепотите и виковете и върху красивите звуци. Съвсем скоро ще излезе и първия разказ с картинки. Разбира се, това с изкуствоведите беше шега.

Покрай свършека на света, повечето източници на аудио-визуални произведения наблегнаха сериозно на коледната магия. Не съм почитател на коледа, но очевидно съм слушкал много, защото получих тениска, часовник, запалка и билети. Както може да сте предположили всички подаръци са свързани с Pink Floyd. Моята магия – Флойдледа.

Скоро ще трябва да помоля всички виртуални и реални близки за помощ. Ще трябва да съблека някои от тях, да ги увия в пауст и да ги сложа върху амбалажна хартия, за да мога да ги осветя по начин, който би бил интересен.

свободНО

Откакто един журналист реши да играе главна роля в клетката, не го харесвам и просто не го следя. Трябваше ми сравнение на началото на „всяка неделя“ и „директно карбовски“. Открих нещо познато.

snapshot-big

Това е моя снимка, която е публикувана под лиценз, който указва, че не позволявам да се използва за комерсиални цели:

imgp27651

Бидейки разумен човек, знам, че идеите не се притежават. Ще напиша писмо на екипа, че имат благословията ми (в качеството си на човек, зрител и прочее) да използват и други снимки, които мога да им предоставя безвъзмездно (виж първото изречение от абзаца) в пълен размер, без да се налага да се измъкват с

Автор: Интернет

За добро или за лошо, името ми не е Интернет.

денят, в който настъпи краят на света

Имах сериозното намерение заглавието да бъде „шафранови минзухари“, обаче ще го оставя такова, каквото е. Макар да не съм сигурен дали светът ще свърши, сигурен съм, че препратката е съвсем на място и съвсем актуална.

Включвам се малко по-рано от предвиденото, защото кипи усилен творчески процес по завършването и дооформянето на нещо, на което най-накрая, ще му се отвори прозирката.

Понякога обичам да забавям пускането на някои работи. Ето, отдавна „моите цветове“ са готови и довършени. Един бутон ги дели от жестокия свят. Забавям нарочно. Преди известно време ми харесваше да се включвам в почти всички актуални теми, разбира се, с крайно компетентно мнение и особен патос. После числото 16 се катурна. Така спрях да искам да пиша веднага по актуални теми. Поради тази причина, докато навън времето е непоносимо дори за дебелата ми котка (истински шопар всъщност, чието име е Шао Лин), ще се опитам да върна приятелите ми малко назад, когато в горещ ден се проведе едно нещо, което ще се провежда всяка година. Забавям пускането на записа, защото ми се струва, че събитието е прекалено „тук и сега“. Рядко харесвам каквото и да било „тук и сега“.

В случай, че не вземе да настъпи евентуален край на света, трябва да сте наясно със следното нещо. На тридесети август, ще видите нещо невиждано. Вероятно и аз ще го видя. Обаче, не се бъркайте. Ако искате да видите една дигитализирана стена, отидете, наредете се най-отпред и очаквайте да видите един музикален Франкенщайн. Голяма част от музиката, която сега слушате, първо е минала през неговата глава, после е минала под неговите пръсти. Неоспорим факт, нека не се залъгваме.

Не забравяйте да си носите пешкирите. Ако нищо не се случи – ще ви насоча към нещо невиждано, колкото и налудничави да ви се струват думите преди запетаята.