в тръбата

Понеже отново ме сръчкаха, че бездействам, пускам доказателство, че това е безпочвено твърдение.

Бях казал, че ще продължа да мълча, защото вече ми се вижда смешно да се обогваря повърхността на проблемите и да се излага само и единствено една гледна точка – най-близката ни. Мислех си, че май така се избягва конформизма, обаче се натъкнах на парадокс – когато се опиташ да избягаш от конформизма, всъщност затъваш по-дълбоко в него.

Знам, че доста съм разсърдил повечето хора, които имаха смелостта да се позадържат за някакъв период от време близо до мен. Знам, че е нагло да се дистанцирам и да се опитвам да разбера в дълбочина неадекватните им и неконсистентни действия. Надали има по-голяма наглост от това да поискаш да стиснеш гипсовата маска с длани и да заснемеш прахта, когато парченцата излетят във всички възможни и невъзможни за изчисляване траектории.

Сега си давам сметка, че ако преди две-три години много повече се интересувам от съдържанието, от причините за определено поведение, сега по-скоро ме интересува следствието. Осъзнах, че в повечето т.назв. „изследователски“ репортажи, когато разпитват убиец, почти винаги се концентрират върху мотивите. Мотивите са скучни, замислете се. Поради някаква си причина, появява се някакъв импулс, който кара ръката да присегне към любимата брадва и тъй нататък. Осъзнавам, че това е глупаво. Хубаво е да осъзнаваш, че всичките ти опити да излезеш от калъпа, всъщност са били толкова хлъзгави. Цялата мелодраматичност на осъзнаването на грешките е толкова симпатична, обаче не е за моя телевизор. 🙂

Някакви неща си сменят цветовете. Черното и мътно става чисто и светло, минорното – мажорно и тъй нататък, докато не се олигавим. Неприятно.

Дефинирах няколко нови болести, които ще събера с примери и ще публикувам под формата на научен труд. Е, не разбирам от медицина, не съм научен сътрудник, още по-малко разбирам и от хора, обаче се чувствам добре, когато веднъж в месеца си позволявам да се държа ужасно несериозно. Цялата пиета на сериозния, мислещ и критичен човек ми е толкова противна, че отскоро, когато някой ме попита с какво се занимавам, му отговарям, че през деня мия тоалетни чинии, а през нощта – ловя светулки. Иначе, трябва да въздъхна, да облегна лакът на масата, да придържам глава, да въздъхвам и да изброявам. Отстрани това звучи невероятно смешно, защото се оказва, че доброволно се съсипваш, при това – не за другиго, а за себе си. В някакъв смисъл, да правиш нещо за себе си, което те изморява…звучи нелепо, нали?

Всъщност, готвя и най-накрая нещо голямо. Вече седми месец го разписвам, а паралелно с това работя и по една сесия, която е трудна за реализиране, чисто смислово, защото много повече ми харесва да вкарам една тема в най-тривиалната рамка, а после с безцветен копринен конец да се опитам да я извадя от там, където съм я вкарал. Тридесет страници за нещо, което ще свърши за два часа. Ако някой ми каже, че му е по-сладко да го прави другояче, с по-малко усилия, няма да му повярвам. Нали знаете кога спите най-красивите сънища? Знаете, разбира се. Е, аз също спя спокойно, когато съм се изцедил. Уви, „презареждането“ на батериите ми не е толкова драматично. Трябват ми няколко часа, за да възстановя. После захващам следващото нещо, което да работя около година. Май малко завиждам на хората, които се изтощават по-бързо.

Светла, вчера сънувах Боби. Говорихме си за всяка неделя. Той изрази позиция, че не е сега времето за всяка неделя. Бяхме на едно мнение.

Advertisements

One thought on “в тръбата

  1. Нямам търпение да видя новото нещо. Що се отнася до съня ти, Боби много искаше да се върне „Всяка неделя“, но може би е добре, че не можа да види начина, по който се върна… Всъщност не мога да съм сигурна. Обаче ти завиждам, че си го сънувал – аз от доста месеци не съм успявала. Искам и аз, пък.

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s