празни квадратчета

Винаги светът е съществувал в безкрайно интересно време. Не съм сигурен каква е причината, но хората страдат от хронична умора. Поне така твърдят. За щастие, мен ме е подминала. Не защото не съм уморен, а защото е хубаво тук-там да има някой, който не е уморен, за да може да протяга ръка към уморените. Не е толкова важно.

Параноята ме кара да не пиша нищо тук. Заради регламентите, които са малко по-интересни тази година. Имам брилянтна и подробна история. Един човек, който е заглушавал радио Свободна Европа и Дойче Веле, от подземните работници (онези на стоп-бутона) ми разказа в детайли цялата история и сподели красивото, в това, което е работил. Чувал съм, че е имало такива хора, обаче никога не съм се замислял върху процеса на заглушаване. О, толкова много искам да разкажа какъв беше пламъкът в очите на този човек, искам да мога да разкажа колко беше уверен, че това, което е правил, е било правилно. Искам да разкажа как го е издигнал в псевдо-култ…а сега, двадесет и няколко години по-късно, вярва още по-силно, че работата му е била невероятно важна.

Уви, страх ме е да ги напиша тук, засега. След няколко месеца – да!

Advertisements