обектив, но…

Знаете ли колко е неприятно да видиш сметище на мястото на 30 години от живота на самоук майстор. Къде бяхте, приятни хора, когато трябваше да се разгласи безумието, че ще се събаря замък? Къде бяхте, когато 30 години са били съборени? Все едно, де, били сте там където ви е било казано да бъдете – зад книгите с дебели корици, зад позата на страдалци, зад купените мечти.

После, след срутения замък, трябваше да мина през ул. Антон Чехов. Виждате ли каква е иронията? Никой не знаеше, че замъкът е предвиден за срутване, обаче упорито ни говорехте за широка обща култура, натрупани зад гърба книжки…а къде отидоха усещанията? Отговорете ми, моля ви. Забравихте ги зад ъгъла на булеварда, на който протестирате срещу несправедливостта ли? Или в някой контейнер, в който най-вероятно, ако се разровите, ще видите идеалите, които някога са били истински ваши?

Все едно.

Викайте срещу тези, които приветстват с ръка изправена на 45 градуса. Искрено ми се иска да вярвам, че вие се различавате от тях, че не сте част от модата. Опитвам се да намеря разлики между вас и тях. Не виждам разлика. Те не знаят какво означава този поздрав, както вие не знаете, че ви е казано да се „борите“ за „каузите“, за които се „борите“.

Знаете ли…видях много по-жив пламък в техните, отколкото във вашите очи. Но…нито вие, нито те имат белези. Няма за какво да твърдите, че страдате. Те също.

Впрочем, нито те, нито вие можете да събирате месечна вноска на въображението.

Advertisements

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s