сопа

След цялата суматоха покрай окупирането на света, SOPA и свободата на словото, онзи ден (26.01.2012) се случи нещо забележително.

Не отне много време на някои хора да се сетят, че устният изпит е повече от задължителен. Разбира се, всяко добро решение бива съпътствано от хиляди лоши.

Разбира се, сега се питате какво и защо не ми харесва и дали това не е просто поредната контра, съвсем безплодна.

Все си мисля, че има нещо неправилно в самата хрумка оценката от матура да се приема като заместваща журналистическото есе. Да, да – наясно съм, че Д. Оруел твърди, че здравият разум не се подава на статистика. В духа на статистиката, можем да разгледаме неясна извадка относно средния успех на зрелостниците. Ако обърнете внимание на статистиката, ще видите, че определено петиците са много, много, много. Прекрасни оценки. В случай, че си мислите, че статистиката е добра, винаги можете да обърнете внимание и на този материал.

След всичко дотук, все си мисля, че мога да задам три въпроса.

1. От познати, които учат в СУ…е, ще го кажа – чувам как преподаватели обясняват на студентите колко НБУ бил гаден, а студентите, частни – глупави. За един семестър в НБУ не чух нито един преподавател да каже лоша дума, да намекне каквото и да било в неприятен смисъл, за който и да е от университетите или академиите. Та…ако тихата война между СУ и министъра на образованието, дали ще се подобри качеството на журналистите, които се бълват като от конвейр?
2. Ако приемем конспирационното твърдение, че преподавателите в училище помагат на зрелостниците по време на матурите, това означава ли, че цялата идея на висшето образование е размита и „заради едното дррррррр пред името“*[1] са необходими всички тези фарсове?
3 Трябва ли всички, които кандидатстват журналистика да се запознаят с този чудесен текст*[2]?

П.П. Каква е вероятността журналистическото есе, което ще пишат кандидатите, да бъде с тема „Сопа“ и това в унисон ли ще е с най-силния инструмент на властта – грешната, изфабрикувана информация и едностранни гледни точки, които медиите се опитват да вменят в прекрасните ни малки главици?
___________________________________
[1] Б. Нушич – „Д-р“, 1936
[2] Текстът е на английски език и разказва за илюзия, че журналистиката е нещо важно в България.

Advertisements

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s