златната среда

Без значение дали живеем по своя воля или не, живеем в свят, който е изграден (сякаш) от технологии. В някакъв смисъл, технологиите са виртуализирали съществуването ни. Ето, този блог е своеобразна виртуална проекция на някакъв човек, който има някакви виждания, желания, позиция, мечти. Това е моето си място. Твоят блог, ако го имаш, е твоето си място. Не виждам никаква разлика между квартирата, в която живея и малкото кътче виртуално пространство, което обитавам. Грижа се и за двете. В някакъв смисъл, плащам и за двете.

Във виртуалната реалност, в която прекарвам някакви часове на ден, спазвам поведение, не по-различно от това, което спазвам докато уча, работя или снимам. Тук, в този виртуален свят, съм толкова отворен към познанства и споделяне на опит и информация, колкото съм отворен и в невиртуалния свят. Прост пример може да бъде даден лесно – ти, читателю, четеш това, което сигурно би чул да излиза от устата ми, ако се случи, че сме в едно заведение или пътуваме на една седалка в автобус. Разликата между виртуалния и реалния ми живот е тази, че в реалния по-често използвам устата си, за да споделям, а във виртуалния – всичко споделено излиза изпод пръстите ми. Харесвам този пример.

Докато се разхождам по улицата, винаги съм се радвал на звука от любими песни, които се носят отнякъде. Нерядко избирам да съм на места, където от говорителите на уредбите се носи музиката, която обичам. Докато се разхождам по виртуалните улици, сам избирам коя музика да ми прави компания. По подобен начин избирам и кашоните със странни книги, отколкото лъскавите книжарници. За щастие, все още мога и виртуално да предпочета кашоните със странни книги.

Когато говоря на улицата, не свеждам глава, за да казвам тайно и тихичко какво мисля, когато се разхождам със събеседник. Е, тук е разликата между виртуалното и реалното битуване – тук мога да напиша всичко, което ме вълнува, а читателят да предпочете дали му е приятно да обърне внимание на това, което казвам.

Толкова с реалния свят.

Всъщност, по-интересен е виртуалният. Е, не съм психолог или социолог, който да може да развие сериозна тема, с железни аргументи по повод това твърдение. Но пък, понеже това са моите байтове, мога да аргументирам твърдението си с аргумента, че именно виртуалният свят е повод за най-голямата радост от оценка, която съм получавал. Туйто.

Можеш да се информираш какво е acta, а можеш и да не го направиш. Това си е твоята свобода на избор дали да получиш информираност или не. Няма да ти казвам какво е acta, обаче ще ти кажа какво виждам в нея за вредно, както и какво е най-правилното решение на проблема. За мен.

– Мрежата ти дава възможност да се докоснеш до хиляди прекрасни музикални произведения, които да те вдъхновят да създаваш. Без значение дали произведенията са комерсиални или не. Ти имаш възможност, имаш свобода на избор дали да го направиш. Имаш право и само да консумираш, макар консумацията да е проява на хедонизъм, който за мен е безразличен. Независимо за какво използваш приятните звуци от любимата музика, до която можеш да се докоснеш през мрежата, помисли дали би ти било приятно, ако нямаш право да се докоснеш до нея.

– Мрежата ти дава възможност да се докоснеш до литературни произведения, да разшириш общата си култура, да надграждаш, да изпитваш прекрасното удоволствие да се запознаваш до нови светове. Разбира се, винаги можеш да отидеш и да си купиш книга от книжарница или да я потърсиш в кашоните. Обаче, освен теб, има хора, които плахо стъпват в литературните локви. Не искат да намокрят обувките си. Затова проверяват авторите – запознават се със стилът им, с техниката им, преценяват къде е пресечната точка на удоволствие от литературата. Хм…дали би бил щастлив, ако не се запознаеш в мрежата с творба на автора, би ли се поставил в положение, в което четеш книга, а продавачката в книжарницата настоява да я купиш или да напуснеш? Не мисля.

– Мрежата ти дава възможност да гледаш любимите си игрални, документални, анимационни и прочее филми. Тук оставям, поне веднъж, заяждането дали филмите, които харесваш са смислени или не. Имаш право да гледаш затормозяващ, тежък филм, когато си в определен период, имаш право да гледаш и лежерен филм, когато искаш да отпуснеш. Да, обаче тук имаме няколко града, които имат киносалони. Имаме и телевизия, която обича да принуждава зрителите да гледат само лежерни филми. В този смисъл, мрежата им дава свободата да изберат какво да гледат. Ако живееш/е/ в малък град, щеше ли да ти е безразлично дали имаш тази свобода и дали искат да я отнемат?

Все едно, мрежата ти дава не само тези три музика, книги и филми. Като потребител, каквито сме всички, сигурно виждаш много полезни, прекрасни, фантастични, неописуеми благости, които мрежата ти дава.

Независимо от световете, човек говори през собствения си опит. Открих музика, която обичам – в мрежата. Любимите ми автори – също срещнах в мрежата. Любимите си режисьори и филми – също. В резултат на това, събирам пари за пълното съдържание на издадените албуми на любимите си групи, библиотеката ми натежа…а и водих плодотворен разговор с Дом на киното, където да прожектират любимите ми филми и да ме информират кога това ще се случи.

По-простичко казано: мрежата ми помогна. Много.

Сигурен съм – на теб също ти е помогнала. Не можеш да ме убедиш в противното.

В случай, че не ти е съвсем безразлично дали ще ти помага и занапред, много бих се радвал да те видя не тази, а другата събота, 11.02.2012 г. в София, около НДК. Лесно ще се разпознаем. Сутринта, в около 11:00 ще се съберем, сигурно ще продължим дискусиите след 16:00, някъде другаде. Събота е, ако си в сесия, надали ще имаш изпит в събота.

Сега стискам палци мрежата да ти е била полезна, да цениш и пазиш свободата….и да дойдеш.

П.П. Липсата на препратки

Advertisements

сопа

След цялата суматоха покрай окупирането на света, SOPA и свободата на словото, онзи ден (26.01.2012) се случи нещо забележително.

Не отне много време на някои хора да се сетят, че устният изпит е повече от задължителен. Разбира се, всяко добро решение бива съпътствано от хиляди лоши.

Разбира се, сега се питате какво и защо не ми харесва и дали това не е просто поредната контра, съвсем безплодна.

Все си мисля, че има нещо неправилно в самата хрумка оценката от матура да се приема като заместваща журналистическото есе. Да, да – наясно съм, че Д. Оруел твърди, че здравият разум не се подава на статистика. В духа на статистиката, можем да разгледаме неясна извадка относно средния успех на зрелостниците. Ако обърнете внимание на статистиката, ще видите, че определено петиците са много, много, много. Прекрасни оценки. В случай, че си мислите, че статистиката е добра, винаги можете да обърнете внимание и на този материал.

След всичко дотук, все си мисля, че мога да задам три въпроса.

1. От познати, които учат в СУ…е, ще го кажа – чувам как преподаватели обясняват на студентите колко НБУ бил гаден, а студентите, частни – глупави. За един семестър в НБУ не чух нито един преподавател да каже лоша дума, да намекне каквото и да било в неприятен смисъл, за който и да е от университетите или академиите. Та…ако тихата война между СУ и министъра на образованието, дали ще се подобри качеството на журналистите, които се бълват като от конвейр?
2. Ако приемем конспирационното твърдение, че преподавателите в училище помагат на зрелостниците по време на матурите, това означава ли, че цялата идея на висшето образование е размита и „заради едното дррррррр пред името“*[1] са необходими всички тези фарсове?
3 Трябва ли всички, които кандидатстват журналистика да се запознаят с този чудесен текст*[2]?

П.П. Каква е вероятността журналистическото есе, което ще пишат кандидатите, да бъде с тема „Сопа“ и това в унисон ли ще е с най-силния инструмент на властта – грешната, изфабрикувана информация и едностранни гледни точки, които медиите се опитват да вменят в прекрасните ни малки главици?
___________________________________
[1] Б. Нушич – „Д-р“, 1936
[2] Текстът е на английски език и разказва за илюзия, че журналистиката е нещо важно в България.