Главната роля

Тези дни попитах: „Ще размениш ли?“. Не „Ще изтъргуваш ли?“. Не очаквах някой да забележи този въпрос. Обаче днес видях отговор, който не очаквах.

Преди няколко години, когато Мартин Карбовски правеше умни репортажи, преодолявах цинизма, защото самият цинизъм имаше смисъл да бъде там. Преди няколко години Карбовски не обичаше да се занимава с политика, пряко, дори я наричаше „мръсна“. Е, сега, след няколко години Карбовски се промени. Сложи риза. Сложи вратовръзка. Сложи тиранти. Запретна ръкави. Заразмята химикалка. Сложи на масата си Библия.

Обаче ми е смешно. В момента хората умират по това амплоа на Карбовски. Е, аз вече не се впечатлявам. Дълго търсих начин да убедя себе си, че това е провокация, от умните. Има някакъв смисъл да е такава. Библията, нерядко осветявана от жълта лампа…има как да бъде провокация. Размятането на химикалка, в комбинация със сериозен поглед и точни въпроси пък предполага някаква умна журналистическа, остра мисъл. Уви, при Карбовски в момента всичко се изчерпва до размятането на химикалката.

Вече се отвращавам от собствения си навик да въртя химикалка между пръстите.

Сега Карбовски кани известни лица. Участва в предавания, в които показва как се готви социална вечеря. А знаете ли кое е най-противното? Не, не е това, че няма никаква провокация в поведението и маниерите му. Не, не е и това, че в момента прави журналистика с джедайски меч, който свети в жълто. Най-противното е, че има наглостта да парадира с платнен транспарант, на който пише „TRUST US!!!“ („ВЯРВАЙТЕ НИ!!!“), който си е купил от концерт на Роджър Уотърс.

Не зная вие как приемате Карбовски. Не знам дали някога изобщо сте се опитвали да се занимавате с материалите му. Обаче до последно ще твърдя, че преди да изпадне в тая метаморфоза, правеше умни предавания. Циничността му беше провокативна. Дълбаеше малките проблеми, опитваше се през тях да обясни големите. Опитваше се да накара хората да се позамислят.

Сега…развява транспарант, който отдавна не е актуален. Самият Карбовски вече не е актуален. Не е актуално да се друсаш с хероин, да познаваш хора, които могат да наредят седем думи, напълно случайни, и да ги нарекат „поезия“. Не е актуално дори да се опитваш да провокираш хората.

Актуално е да развяваш розовата си химикалка, сякаш развяваш нещо друго, макар дълбокото съмнение, че има какво толкова да развяваш. За ценностите говоря, не за другото.

Обаче и сега се възхищавам на Карбовски. Той създаде ново течение в журналистиката, доколкото може да съществува такава дума, такава професия. Карбовски изроди любимите си „прокълнати поети“ и нарече „прокълнати журналисти“. И всичко това, защото се случи, че няколко души починаха след гостуване в жалката форма на журналистическо предаване, което води. Възхищавам му се, че е подразбрал отнякъде за прокълнатите поети.

Май за друго не му се възхищавам.

Обаче, виждате, както и аз виждам, Карбовски дава ревностно защитава свободата на словото и волеизявлението. Виждам, както и Вие, че това се харесва на хората.

Свобода на словото на Твореца на времето, пространството, пътищата, статуквото, цензурата. Да живее журналистиката, както и нейният Бог – Карбовски карБогски.