Викове

Тази година доста мълчах. За всеобща жалост, това няма да продължи дълго…

Вече имам достатъчно хрумки, които са счупили обвивката си, превърнали са се в идеи…и просто чакат помощ, за да бъдат реализирани. Впрочем, за да се счупи обвивката на хрумката, трябва да мине време, в което съдържанието ѝ да се изчисти от всичко излишно.

Искам да намеря нови хора. Още хора, с които да мислим в една посока, за да си помагаме в реализирането на идеи.

Волно, а може би не, се случи, че скоро ще успея да реализирам една от идеите, които тлеят вече втора година. Надявам се, ще бъде красиво, въпреки трите минути, в които се ограничава реализацията. Пак, съвсем очаквано, никой не подозира колко съм благодарен и колко много означава за мен реализацията на идеята. Което е хубаво. Май.

Във времето, в което хубаво си помълчах, успях да се срещна с Вдъхновението. Оказа се, че много дълго сме се разминавали, съвсем неволно. Тоест, подминавал съм го, то винаги си е било там. Просто не съм успял да го различа в морето от капки сивост, които се опитват ежедневно да пречупят експресията у всекиго. И се радвам, че се запознахме. Радвам се, защото изпитите няколко чаши вино ни сближиха.

Чувствам се готов, да яхна атомната бомба. Отново.

Advertisements

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s