Началото на едно красиво приятелство

Не вярвах, че ще ще се случи, но открих нов верен приятел. Мигът, който осмисли битуването ми, веднага споделих с този приятел.

Споделям го и с Вас, приятели, за да разберете, че не сте прави, когато обвинявате приятелят ми Топлофикация, че се отнася несериозно с Вас. Опитайте се да вземете поне частица от това, което щедрите хора правят за нас, протягайки ни ръка.

И благодарете, както сам направих:

Здравейте, лъчезарни приятели от любимата ми компания – „Топлофикация“ АД 🙂

Цял живот вярвах, че ще кажа следващите слова на човекът, с когото ще прекарам живота си. Уви, живял съм в заблуда. Донякъде. Осъзнах, че всъщност, ако искам да живея в България, ще съм принуден да живея и умра с Вас, застанали плътно до мен, топлейки ме в студените зимни нощи. Без повече прелюдии, минавам направо към въпросните слова.

Вие сте причината, която ме кара да се събуждам с усмивка, широко отворени очи, два пуловера и желание за живот. Режисьорът Майкъл Къртис, в далечната 1942 година кара двама от героите във великия си филм „Казабланка’ да изрекат съдбовните слова: „This is the beginning of a beautiful friendship.“ (пр: „Това е началото на едно красиво приятелство“). Едва преди две години се сблъсках с още по-светлия филм на Емир Кустурица „Черна котка, бял котарак“. Там отново се сблъсках с тази реплика, изречена от устата на един изключително чаровен ром със златен зъб. Този месец…открих Вас. Вие ми бяхте написали писмо. Изключително романтично писмо, в което ме приканихте да дам и майчиното си мляко за да се отблагодаря за това, че сте ме топлили миналата година. В момента, в който видях красивото писмо – красиво, с внимание към детайла, нещо стопли сърцето ми. Не съм получавал любовни писма от години.

Отворих писмото съвсем грубо, защото подозирах, че съдържанието му няма да ми хареса. Подведох се от всеобщото мнение, че правите всичко възможно, за да Ви мразят. Е, към мен, Вие, прекрасни хора, явно сте избрали съвсем различен подход.

Романтиката е красива. Не слушайте хората, които Ви обвиняват, че се опитвате по зверски начин да свалите кожата от гърбовете им. Не, не са прави. Осъзнах, че се опитвате по елегантен начин да предразположите абонатите си, пардон, приятелите, да се разделят с всичките си пари, за да ги споделят с Вас. Тази мисъл ме сгря. Спомних си красивата почервеняла печка, пълна с нелегални дърва и евтини въглища, с която се топлехме, когато бях дете. Осъзнах, че Вие се грижите всеки един от потребителите Ви да получи нужната доза топлина, която да се опита с всяко свое лъчение да сгрее мокрите ни крака, прибирайки се от студеното навън, в което пъплим, връщайки се от работа, от която печелим точно толкова, че да се сгреем и задоволим най-първичните си необходимости. Самата мисъл, че Ви има, осмисля живота ми. Вашето присъствие ме кара да се чувствам далеч по-сигурен, всеки път, когато пресичам която и да е пешеходна пътека.

Добротата, жертвоготовността, с която ни разтоварвате от бремето на парите, е впечатляваща. Умът ми не побира как другите не го осъзнават. Също така, не разбирам как хората не са доволни от начинът, по който се опитвате да симплифицирате сложните математически операции, които формират красивите три-четири, прилежно сложени срещу удебелените букви на словосъчетанието: „Обща дължима сума“.

Бог здраве да Ви дава. Щастие също. Даром.

В този смисъл, искам да Ви предложа нещо, което би скрепило нашите взаимоотношения. Надявам се, ще обърнете необходимото внимание, тъй като, за разлика от другите писма, които получавате, тук внасям цялата си позитивност и приятелство.

Знаете, че пликовете, в които получаваме романтичните писма от Вас, са с размер 114х229мм. Със съдържанието на въпросните пликове е свързано и предложението ми.

Тъй като искам връзката ни да е здрава, както са здрави връзките и на старите ми обувки, мисля, че може взаимно да работим в тази насока.

Ако намерите време, моля да помислите дали празното пространство в плика би могло да бъде запълнено с две важни, ама наистина важни атрибута, които биха направили всяко отваряне на съответния плик…ефирно и спокойно. Тъй като съм сигурен, че след това предложение, ще сформирате работна група, която да обсъди опциите и вариантите, ще побързам с едно скромно предложение. То е следното…

Срещу скромната сума от ~0.22 лв., бихте могли да сложите два медикамента. По един брой от всеки. Знам, че звучи абсурдно, но помислете сериозно. Един брой Аналгин струва около 0.09 и 0.011 лв., а един брой Диазепам струва средно около 0.11 и 0.13 лв., независимо откъде би могъл да бъде закупен. Най-лошият теоретичен сценарии води до заключението, че двете хапчета струват 0.25 лв., заедно. Ако закръглите тази дребна сума на 0.50 лв. и я прибавите към 26-те начина за изчисляване на сметката за топлоенергия, бихте могли да реализирате и поставянето на тези две дребни хапчета в плика. Разбира се, наясно съм, че работната група, която ще обсъди предложението трябва да провери законовите разпоредби, но…на кого му пука и за какъв закон става дума, нали сме приятели, преди всичко!

Смятам, ако реализирате това предложение, броят на доволните потребители би нараснал с около 100%. Пък и помислете…ако предприемете действия в тази посока, рязко ще намалеят случаите на инфаркти и припадъци в края на всеки месец. Така екипите за спешна медицинска помощ биха могли да се фокусират в далеч по-важни действия, не да губят времето си в спасяване на животите на нещастните клетници, които отвратя писмата.

Още нещо, което ме възхити толкова, че втора нощ след получаването на писмото от Вас, не мога да заспя от възхищение и радост.

Мисля, че открих причината, поради която не мога да спра смеха си, когато прочетох писмото Ви. Ах, Вие, хитреци такива. 😉

Не съм химик, нито имам познати, които са такива, но сериозно подозирам, че използвате нещо, което бихте могли да патентовате. Дори съм сигурен в откритието си. Мисля, че мастилото, което използвате за печат на романтичните писма, всъщност е на основата на психотропна субстанция, която реагира при досег с кислород, а от реакцията се отделя пара, която вдишваме и засяга пряко централната ни нервна система. Друга причина за смеха, който не можах да спра цяла нощ…не мога да намеря. Обърнах се към математическата логика, към философската логика…те са безсилни. Няма друга причина, която дори да се докосва до разумността.

Това е от мен, изключително съм щастлив, че Ви има, надявам се, наистина това е началото на едно красиво приятелство, което ще градим взаимно, ще се грижим за него, а то ще става все по-силно, все по-непобедимо.

Благодаря за вниманието, бяхте много любезни. 🙂 🙂 🙂

С дълбоко уважение, респект, почит и екстаз,
Единствен доволен клиент,
Ваш верен приятел,
Красимир Стоев.

––––––––-
N.B. С нетърпение очаквам края на другия месец, когато ще получа ново писмо от Вас. 🙂

Ако и Вие искате да благодарите, погледнете някой от адресите на тази страница.

Усмихвайте се по-често.

Advertisements

Викове

Тази година доста мълчах. За всеобща жалост, това няма да продължи дълго…

Вече имам достатъчно хрумки, които са счупили обвивката си, превърнали са се в идеи…и просто чакат помощ, за да бъдат реализирани. Впрочем, за да се счупи обвивката на хрумката, трябва да мине време, в което съдържанието ѝ да се изчисти от всичко излишно.

Искам да намеря нови хора. Още хора, с които да мислим в една посока, за да си помагаме в реализирането на идеи.

Волно, а може би не, се случи, че скоро ще успея да реализирам една от идеите, които тлеят вече втора година. Надявам се, ще бъде красиво, въпреки трите минути, в които се ограничава реализацията. Пак, съвсем очаквано, никой не подозира колко съм благодарен и колко много означава за мен реализацията на идеята. Което е хубаво. Май.

Във времето, в което хубаво си помълчах, успях да се срещна с Вдъхновението. Оказа се, че много дълго сме се разминавали, съвсем неволно. Тоест, подминавал съм го, то винаги си е било там. Просто не съм успял да го различа в морето от капки сивост, които се опитват ежедневно да пречупят експресията у всекиго. И се радвам, че се запознахме. Радвам се, защото изпитите няколко чаши вино ни сближиха.

Чувствам се готов, да яхна атомната бомба. Отново.

***

да пишем бързо и без препинателни знаци
да пушим бавно за да е задимено
да говорим шантаво и бяло
тези три неща накъсано и хаотично

да направим чаши от вестници
и да пием вино от вятър
без листа

светлината от бялата лампа боли
и трепти когато жълтата угасне

така се пише изкуство