Защото така трябва?

Говорихме си за абстракциите. И за експресионистите. Колко били фалшиви. Абстракциите. Експресионистите – също.

Колко била абстракцията невероятно елементарна, колко по-трудно било да си конкретен, не абстрактен. Тогава ти зададох въпрос, на който не можа да ми отговориш. Поне това ми остана от журналистиката – задаването на въпроси. Попитах те, както си спомняш, дали можеш да ми назовеш няколко конкретни неща. Ти мълча, а аз се радвах, че може би абстракцията ми няма да те притеснява. Така се роди Абстракт – един от най-недооценените ми герои. Един от най-смачканите. Абстракт трябваше да ти подскаже, че няма как да се боря да давам имена на каквото и да било, което не виждам. Трябваше да ти подскаже, че е по-безсмислено да рамкираш абстрактни понятия и да им даваш имена, отколкото да овладееш абстракцията, за да я прилагаш умно.

Ти се възпротиви и тогава. Сега, съвсем наскоро, ти призна, че няма нищо конкретно в света, в който живеем. Преди теб го са го осъзнали немалко философи, писатели, музиканти…всички творци. След като призна, отрече, че си признавала. Пак те попитах дали можеш да ми дадеш конкретен отговор какво е зло, какво е добро, какво е болка, какво е красота, какво е грозота, какво е любов, какво е омраза. Не успя. Тогава убих Абстракт, защото се оказа, че е най-безсмисления герой, който съм създавал. И най-смачкания.

Знаеш, отдавна говорихме за това. Каза, че експресионистите са гадни копелета, които не умеят правят нищо друго, освен цапаници. Тогава ти припомних, че в цялата си конкретност, Художникът е експресионист. Казах ти, че освен Бог, без лице, рисува прекрасни подредби от цветове, които объркват не само Лейла, объркват и него самият. Ти ми разказа за историята на изобразителното изкуство. Каза ми, че бунтът им е подобен на хипарския – не знаели за какво се борят, срещу какво се бунтуват. Не били конкретни и те. Тогава те попитах срещу какво се бунтуваш ти. Не можа да му предадеш име и форма. Нацупи се, разсърди се. Оттогава се опитваш да ме убедиш, че експресионистите са жалки хорица, без талант. Все се опитвам да ти обясня, че цветовете, тяхната дисхармония и болка, са достатъчно силни. Обяснявам ти, че не трябва да се придава форма на Бог, че Художникът не съществува извън идеята си.

И защото не успяхме да стигнем до конкретен отговор, приятелю, убих Бог, после изгорих всички листи, които очакваха да бъдат дигитализирани. Убих ги, защото дигитализацията, от която се опитваме да избягаме, наистина е зла. Ще ме съсечеш, че злото е една от абстрактните думички, за които съм ти искал обяснение. И ще си прав да го искаш от мен.

Уви, не мога да ти дам обяснение какво е зло. Никой не може. Но знам, вярвай ми, че една от най-неправилните стъпки, които извървяхме, беше онази, която ни отклони от пътя. Без значение дали ти се дръпна в другата посока или аз го направих. Резултатът (още една абстрактна думичка) е виден. Ние не правим нищо. И изискваме един от друг да правим нещо.

Впрочем, приятелю, приятелството е абстрактна думичка.

„Нещо“ е почти същото като „Нищо“.

Нищото пък е мястото, на което не можеш да отидеш, защото кибритената клечка няма да се запали и няма да пуши.

П.П. Приятелю, винаги съм те канил, приеми. Ела, пък нека видим сметката на конкретното.

Advertisements

4 thoughts on “Защото така трябва?

  1. „След като призна, отрече, че си признавала.“ – срещу: „И ще си прав да го искаш от мен.“
    Противоречието абстрактно ли е? Второ лице, ед.ч. ж.р. срещу второ лице, ед.ч. м.р.
    🙂 😦
    Приятелю…

  2. „Приятелю“ обединява второ лице, единствено число, женски род и второ лице, единствено число, мъжки род.

    Абстрактно ли е противоречието?

    Не съм и опитвал! – подпис Воланд

  3. Все ми се виждат събрани заедно демонологията и фентъзито. Когато преодолея недоверието си към фантастичните сюжети, ще си наложа да ги разграничавам.

  4. Демонологията и фантастиката засега са ми в обща група четива. Като свикна да ги разграничавам, най-после ще разбера защо са толкова много почитателите на фантастите.

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s