Преди Sofia Pride

Кръщавам публикацията „Преди Sofia Pride“, щото пиша сега, преди парада. Утре, след като присъствам, ще напиша „След Sofia Pride“, за да не изглежда едностранно.

Появи се конфликт преди този парад. Не очаквах, че мнението ми за парада е толкова дразнещо, не очаквах, че ще засегна с него хора, на които държа. И понеже твърдя, че не обичам показността, няма да споделям къде и с кого сме влезли в личен конфликт, ще споделя мнението си за парада…което сигурно пак е някаква проява на показност.

Понеже разбрах, че явно имам проблем със своята сексуалност, не приемам безрезервно (едва ли не) и сляпо Sofia Pride. Погрешно е общото мнение, че Sofia Pride цели да покаже, че има хомосексуални хора. Аз виждам друго в този парад. Това, което виждам в парада, е желание на хората, които са извън общоприетата рамка, да покажат, че искат да получат равни права с ония, дето са си в рамката. В този случай рамката си има етикет – „сексуалност“ или поне така се опитват да го извъртят хората, които сляпо и безрезервно подкрепят Sofia Pride. Ама сексуалността не е от значение в случая. Явно не говоря за рамката, която те имат предвид.

Ако сексуалността е пред личността, съжалявам, обаче не говорим за мислещи хора, а за тесногръди.

Друго ме мъчи. Дотук написах ли поне веднъж „гей парад“? Не, нали. Няма и да го напиша, понеже хората, които искат да не бъдат бити, щото са еди-какви-си, преди да са хомосексуални, са хора. Поне аз ги приемам като хора. Приемам ги и като „различни“, условно казано. Ще подкрепя парад на хомосексуални хора, както ще приема и манифестация на неразбрани поети, ако трябва да съм искрен. Ще го приема, ама не мога да го приема сляпо. Ако го приема сляпо, значи спокойно бих могъл да приема и далеч по-сложни неща с лека ръка.

Има няколко момента, които ме притесняват в цялото събитие. Ще ги кажа утре, когато видя Sofia Pride, когато го снимам. Ще споделя утре. Ще покажа и какво съм видял. Искрено се надявам да не видя това, от което се опасявам, защото много вярвам в случването на Sofia Pride.

Утре.

Advertisements

5 thoughts on “Преди Sofia Pride

  1. Ако имаш предвид мен, с нищо не си ме засегнал, но съжалявам, ако неволно аз съм те засегнала :-).

  2. Тъй като и аз станах свидетел на разменените реплики (не особено драматични, впрочем), между Краси и Светла в блога на Светла, ще си позволя да кажа и моето мнение:
    Да, слабото място на подобни прояви („Sofia Pride“) е именно това, че те биват организирани от хора, които се самоопределят чрез своята сексуалност.
    Това е доста остаряло – и не е плодоносно от обществена гледна точка. Светът е отишъл вече напред в своите разбирания.
    Някога определени видове сексуално поведение (както „хомо-„, така и „хетеро-„) са били смятани за опасни за обществото.
    Например наскоро узнах, че в наказателния кодекс у нас през 1956 г. е имало записано наказание „лишаване от свобода до 6 месеца“ за съпруг, напуснал семейството си и заживял с друго лице.
    Т.е. тогава гледната точка е била, че подобно поведение засяга правата и интересите не просто на едно отделно лице (другия съпруг) и не просто правата и интересите на едно отделно семейство – а е опасно за обществото като цяло.

    А днес вече законодателството е либерализирано дотолкова, че дори в Семейния кодекс на практика няма никакво споменаване на сексуалните отношения (независимо дали вътре в брака или извън него).

    И подобно развитие е съвсем разумно. Днес в Семейния кодекс има записано задължение сключилите брак „да осигуряват благополучието на семейството и да се грижат за отглеждането, възпитанието, образованието и издръжката на децата.” (чл. 17 от Семеен кодекс)

    Обърнете внимание – има вписано задължение да се грижиш за ДЕЦАТА.
    За разлика от предишни епохи, в които от религиозни или други съображения Обществото е гледало на брака и като на някакво средство за осъществяване и гарантиране на определен тип сексуално поведение – днес вече обществото чрез законите си придава на брака не сексуален, а изцяло обществен смисъл: грижа за децата.

    • Прав сте, че не е драматично. Съжалявам, ако съм оставил впечатление, че го изживявам така. Нали хората сме различни, дето се вика. Нормално е да имаме по-остри спорове. На мен пък ми е простено, защото съм млад, юноша голобрад, както е казал поетът. 😉

      Впрочем, много съм мислим за осиновяването на деца от хомосексуални двойки. Опасявам се, че детето ще има сериозни трудности, когато дойде момент да се присъедини към обществото…било в училище, било в парка. Ако трябва да се позовем на психологията, най-общо казано, децата биха имали проблем с възприемането на „две мами“ (или „двама тати“, разбира се), защото ако се обремени още от невинна възраст детското съзнание, ако се натовари с тая „различност“, то съществува и една голяма опасност от пагубно пречупване в процеса на израстване. Да, няма много общо с цитираните от Вас пасажи на СК, но трябваше да си го кажа, де.

  3. Чакам реакциите и коментарите ти от обещаното „утре“. Струва ми се, че разбирам казаното. Проблемът който аз виждам обаче е чисто семантичен – не може да се обясни сложността и дълбочината на съжденията и смисъла в границите на дадените възможности. Не може да се контролира възприятието на събитието у всеки приемник. Малките дечица ще видят весело шествие. Бръснатите псевдо-наци-wanna-be’s ще видят някой, върху когото желаят да излеят агресията си. Семейните хора ще видят нещо друго. Аз ще видя нещо трето. Ти – нещо четвърто. Всеки ще интерпретира видяното (може би прочетеното) и ще го изтълкува по свой си начин, ще се повъзмущава малко или ще му се порадва или ще изцъка с език. И никой няма да СБЪРКА – поне не фундаментално. Да се опитваш да обясниш своята гледна точка на останалите обаче, когато тя излиза извън границите на общоприетото, е занимание самотно. Може би дори занимание обречено. Затова Sofia Pride е нещо много повече от идеята, която стои зад него или зад вижданията на хората, които го организират. В същото време обаче е и нещо много по-малко. Доколкото познавам обществото ни, Sofia Pride е една мъничка крачка от много мънички крачки, преди в хората да бъде насадена толерантност. Дори и тогава тя няма да бъде разбрана, а само възпитана, приучена. Но все пак ще я има, което е нещо. В този смисъл аз съм „ЗА“, а това че личното ми мнение съвпада с твоето в голяма степен е без значение, освен за може би шепа хора.

    • https://kstoev.wordpress.com/2011/06/20/18

      Ако трябва да съм честен, Вие, Dreamfall ме провокирахте да си седна на задника и да си довърша черновата, следователно – да си изпълня обещанието. Благодаря.

      Радвам се, че мислим в една посока. Това е хубаво. Също хубаво е, че има и хора, които не мислят така, защото това означава, че мислят сами. 😉

      Хубав ден! 🙂

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s