Маски

Здравейте, мили хора.

Буквеното ми отсъствие от това място няма оправдание. Дори да има, то няма да е толкова интересно, вярвайте ми.

Поводът за този текст, е и моето включване по актуалната тема за скинарите, които бият хора, които се молят. За дребните душици, които вдигат ръка срещу себе си, но така и не го осъзнават. Има вероятност и да се включвам точно по тази тема, а не по друга, също важна, която стои в чекмеджето с чернови. Всъщност, доста актуални теми стоят смачкани там.

Ще започна с това, че не изпитвам симпатии към скинарите. Също и към мюсюлманите. Причината за липсата на симпатии към скинарите, е овчедушието и слепотата им, а към мюсюлманите – сериозното ми несъгласие с тяхната религиозност. С религиозността по принцип. Внасям този уточняващ пасаж, понеже надолу текстът ще изразява позиция, която, смея да твърдя, се бори за някаква обективност. Няма да натрапвам мнението си за религиите. Ни за скинарската, ни за мюсюлманската. Преди религията, има нещо други, което, смятам, е по-важно. И така…

Вече всички сте чули по някакъв начин за това, че едни момчета с голи глави в последно време се развилняха…някак предизборно. Не че през другото време не вилнеят, но сега вилнеят с гланцирана повърхност. В побоите, които организират, по-сериозно виждам не кръв, а банкноти. Такива едни…предизборни. Както и да е.

Както казах, вече сте чули за един инцидент, който се случи преди седмица. Уви, за повече от един като този сте чули, но този е важен. Миналата седмица, точно по това време, едни момчета с голи глави отидоха да набият едни момчета върху килими. Момчета, с друг мироглед, с друго светоусещане, с друго светодокосване, ако щете. Повърхностно казано, едни скинари набиха едни мюсюлмани. В медиите, да отбележа – които следя специално заради този случай, се тиражира версията за подклаждане на етническо и религиозно напрежение. Медиите не уточниха кой и срещу кого насочва „какво“. В сферата на спекулациите, лесно можем да преместим осевата линия, както ни е угодно, нали? Е, медиите я обърнаха както им е угодно, не на тях, а на техните благодетели. Обаче и това не е важно.

Казвам, че не е важно, понеже под повърхността, виждам някои неща, които смятам, че е редно да споделя. Ако не ги приемете, това би било прекрасно, понеже и вие притежавате рядката дарба да мислите сами. Ако ги приемете, надявам се да се развие някаква дискусия, да се видят гледните точки. Но нека да разгледаме „тези скинари“ и „тези мюсюлмани“.

Момчетата с голите глави, скинарите. Те, пазени от чадъра на обединителя на техните фракции, се държат така, сякаш светът е в краката им. Позволяват си да вдигнат ръка срещу мюсюлманка, забележете, срещу дългокоси младежи, срещу дядовци, срещу всеки, който, моля да се отбележи, има различен от техния мироглед, от тяхното светоусещане и тъй нататък. Трудно ми е да напиша „срещу всеки различен“, понеже масовата различност е калъпна. Та, тези скинари, съвсем необезпокоявани, днес могат да набият мюсюлмани, утре възрастна баба, понеже е със забрадка, после мен, после вас…понеже не мислим като тях. Но и тук не съм правдив, понеже е трудно да се твърди, че някой може да мисли под диктовка. Все пак, хипотетично, приемаме, че тези хора умеят да мислят, макар на някакво амебично ниво, съвсем плоско. Според тези хора, различните от тях са врагове. Разбира се, това е едностранна комуникационна линия, понеже ние, дето не вярваме в техните идеали…рядко ги мразим.

Преди по-малко от месец, предположих, че съвсем скоро различните фракции ще се обединят и ще имат общ лидер. Неприятно ми е да го кажа, но така се и случи. Оказах се добър гадател, но с лоши предсказания. Случва се, че този техен общ лидер им снася пари, за да мислят като него. Ако не сте съгласни с това – върнете хронологията на събитията в последния месец, съобразете географското присъствие на един човек, който разполага с много пари, за да видим дали вие и аз сме прави по някакъв начин.

Обаче скинарите не са просто някакви неприятни, гнусни хулигани, които действат чисто инстинктивно. Не трябва да им се сърдим. Лично, вече не им се сърдя. Понеже, прощавайте, положително те не са виновни. Ако трябва да се разгледа причината, поради която те са такива, каквито са…това би било достойно за научен труд. От моето гледище, съвсем априорно, виждам нещо, което е много дълбоко, на които не съм сигурен, че всички обръщат внимание. Тези момчета, скинарите, са продукт на консумативното битие, лишени от всякакво присъствие на неща, които са над консуматорската ни същност. В някакъв смисъл, те са различни. Различни са, понеже са това консуматорство ги е накарало да се отдалечат от същността си, да се претопят и отдадат на едни реалии, които ние мислим за нередни и неправилни. Ако потърсим опорна точка в литературата, то бързо ще открием, че „различните“ са продукт на отхвърлянето им от обществото. Следователно, скинарите са продукт на обществото. В този смисъл, бидейки част от т.нар. общество, ние нямаме никакво право да осъждаме продукт, който сами сме произвели…по един или друг начин.

На практика, оказва се, че този наш продукт, само ние можем да си го моделираме. В контекста на този блог, на неговото заглавие „отвъд пределите на разума“, позволявам си да се абстрахирам от общото мнение, че тези момчета са коравосърдечни и излизам в контрапункт, в който твърдя, че е точно обратното. Те са безкрайно чувствителни, което е и причината да вършат нещата, които ние сме ги накарали да вършат, но в същото време ги и осъждаме за тях. Тук правя кратко отклонение, за да се насоча в едни дълбоки води, които биха могли да ми донесат негативни коментари, но…ние не сме богове. Нямаме право да изсипваме огън и сяра върху нашите творения, да недоволстваме от тях, да ги унищожаваме. Съвсем в началото ги нарекох „малки душици“, но не съм вложил онзи негативен, жлъчен патос, който толкова сериозно е навлязъл в ежедневието, в което се опитваме да съществуваме. Нарекох ги „малки душици“, понеже смятам, че те са се отдалечили от правилното си, човешко съществуване. Казвам го не заради моята и общата гледна точка, а заради тяхната. Да живееш в злоба…е едно от наказанията, които виждам в битието. По ред причини, коя от коя по-поетична. Явно отклонението стана по-дълго от това, което предвиждах. За да не ви отегчава, вече привършвам със скинарите, като сериозно натрапвам мнението си, че ние трябва да им помогнем да не правят това, което правят. Отвъд пределите на разума, смятам, че те не са това, за което се представят. Тяхната маска е такава, понеже ние сме им я подхвърлили. Не е справедливо да осъждаме техните маски, докато не осъдим своите.

Но едно е вярно за скинарите – те сами надигат ръка срещу себе си. Техните юмруци се забиват дълбоко в самите тях.

Мюсюлманите, за щастие, са като скинарите – те са продукт на обществото. Трудно мога да разделя обществото на „наше“ и „тяхно“, но тези хора са мюсюлмани, понеже са част от обществото. Помислете защо те са мюсюлмани, а ние християни. Исторически. За тях важи всичко, което написах дотук за скинарите. И понеже държа да има някакво равновесие – много мюсюлмани ми причинявали зло. Под една или друга форма. Стигали сме до конфронтации за невероятно дребни неща, в основното училище са ме били, понеже съм бил с дълга коса. Виждал съм как на тях им се опрощават провинения, понеже са различни, та смятам, че и скинарите заслужават същото.

Не тая зло към мюсюлманите или скинарите.

Друго е онова, от което ме боли. Боли ме от политическата гланцираност на събитията. Знам, че има хора, които имат сериозно либерални възгледи и осъждат почти с лека ръка скинарите. Обаче има и друг, по-важен фактор за поведението на едните и на другите.

Този фактор е политиката. Никой не би могъл да ме убеди, че мюсюлманите пред джамията не са получили пари, за да пренебрегнат инстинкта си за самосъхранение и да се молят навън, а не навътре – където ще са в безопасност. Разбира се, никой не може да ме убеди, че скинарите не са получили пари, за да са на правилното място в правилното време.

Във всички интриги, които се заплетоха, видях омраза. В снимките, които видях от миналата седмица, видях омраза в очите на мюсюлманите. Не по-малка от тази, която видях в очите на скинарите. Тук идва това, което ме извади от кожа – омразата е взаимна. Което ме прави безсилен, понеже лишава от съдържание всичко, което написах дотук. Омразата е това, което ме кара да съм безразличен към скинарите и мюсюлманите. Тяхната омраза, за себе си съм открил за по-правилно да не мразя. Няма и как.

Днес исках да съм пред джамията. С камера в ръка, с вързана коса с два ластика, за да мога да избягам, ако скинарите се насочат и към мен. Уви, не успях. Не съм пред джамията, за да търся доказателства и потвърждения на тезата, която разпилявам. Не съм там, щото Иронията реши да ми наложи непредвиден експеримент, без който пък нямаше да отида заради настинката, която ме повали. Ако бях там, щях да намеря фотографски доказателства, за всичко, което казах.

Идват избори. Гответе се да извадите от раклата маските на съвестни и будни граждани.

За маските на скинарите и мюсюлманите не се тревожете, те така или иначе са свикнали с вашето презрение.

Въшкология

Водата през очите на една въшка

Животът през очите на една въшка

Въшкологията е сложна наука, все още в експериментален стадии. Откривател на тази наука, както може би някой се сеща, се явява моя милост – истинска въшка. Неподправена.

Обект на изследване във въшкологията е атмосферното налягане и неговите влияния върху сетивните възприятия на въшките. Въшкологията твърди, че при определени стойности на атмосферното налягане, под въздействие на неправилна фотосинтеза, въшката може да изпадне в небитието. Което, както виждате, звучи напълно закономерно.

Въшкологията се занимава и с други паразити, разбира се. При вас – човеците, тези паразити са по-познати като политици. При нас, те са просто опитни въшки. Вероятно при вас тези паразити са познати като кърлежи, тения, глисти или други подобни.

Сега ще онагледим и аргументираме съществуването на въшкологията. Въш (главна учена въшка, моя дясна ръка) споделя в едно от своите въшкологично-апокрифни писания, че е възможно т.нар. „други паразити“ да приемат свойства, които са чисто типични за истинските въшки. С думи прости, Въш твърди, че всеки един от другите паразити може да изпадне в небитието. Той дава неоспорими аргументи със следните слова:

„Всеки друг паразит, също би могъл да бъде въшка, ако не е въшка. При ниски стойности на атмосферното налягане, ако субектът е приемал кашкавал в рамките на изминалите три дни и половина, напълно е възможно душата му, ако е въшешка, да предприеме действия, чрез които тялото да преодолее препятствията и пределите на битието.“.

Ето, за да не бъдем съвсем голословни, даваме ви пример. Субект, познат като „ДРУГ ПАРАЗИТ“ при нас, при вас като Вол Сидеров, често проявява въша душица, поради което нерядко налита на бой или подстрекава неговите башибозуци, най-лични въшки, да се спуснат във въпросното предприятие. Самото желание за побой, ако трябва да се позовем на Въш, се дължи на преминаването на душата му от битието…към небитието. Което от своя страна напълно потвърждава казаното от Въшкант: „Където е текъл кашкавал – пак ще тече“. По-опростено казано, Вол Сидеров, бидейки паразит, е и въшка в същото време. Представете си го като…като…като куче с чалма. Според въшкологията, Вол е абсолютно уникален случай в цялата въшкология. Той единствен владее методите за превръщане на (както ги определя Въшкант) овчеглави с въшкоидна паразития.

Затова, уважаеми, не се чудете и не се възмущавайте на проявите на насилие от страна на въпросния субект. Той не осъзнава, но е въшка, чиято душа постоянно е пред дилема дали да изпадне в небитието.

Има още много какво да се каже за въшкологията. И ще се каже. Просто още хората не са подготвени за силата, мощта и енергията, които въшкологията може да разкрие. Мда…