Twin peaks

Има филми, които въздействат пряко на чувството на негативните чувства и емоции, предизвиквайки едно чувство на заобикалящи ни заплашителни елементи. Има и филми, които предизвикват очакването на нещо неопределено, обаче гарнирано с емоционална напрегнатост и сензорна възбудимост. Когато някой ви каже, че има филм, който съчетава целият този водовъртеж на психиката, то сигурно ще чуете „Туин Пийкс“ някъде в изреченията. И това е така.

Споделянето на преживяното чрез този филм, разбира се, е силно субективно. Не му вярвайте. Не ми вярвайте. Опитайте се да си набавите DVD-то, което наскоро излезе. По възможност – със субтитри, не с дублаж.

Изборът на режисьор е много любопитен. Недооценен в игралните си филми, в „Туин Пийкс“ като режисьор се появява Дейвид Линч. Лично при мен, едно от малкото негови неща, които съм имал (не)удоволствието да гледам, е Erasehead (1977), което превеждат, мисля, като „Гумена глава“. В интерес на истината, така и не стигнах по-далеч от първия час на лентата, поради късния час, недоспиването и необработената през деня информация. Това не е важно. Дейвид Линч, както виждам, е олицетворение на истинската мудност. Обаче неговата мудност, режисьорската, пък обсипва с детайли отделеното внимание на зрителя. Тоест, напук на модерните, динамични режисьори, Дейвид Линч, макар и в началото на деветдесетте, е запазил прекрасната мудност не, ами лежерност, което придава на „Туин Пийкс“ още една кокетна звезда…особено в ерата на екшъните в САЩ.

„Туин Пийкс“ е градче, творческа измислица, в което, РАЗБИРА СЕ, се случват странни неща. Тук е малко трудно да се определи категорията, в която попада този сериал. Мнозина го определят като криминална фантастика, други като фантастична драма…и куп други безумици. Затова и на мен ми е трудно да изляза от рамкирането. Но нека се върнем на сериала, все пак. Та…случват се странни неща. Изплува голото тяло на Лора Палмър (ах! какво познато име) на брега на реката. Завито в найлонов чувал. По неясни причини в градчето се появява ексцентричният агент на ФБР Дейл Купър (Кайл Маклоклънд). Ако се върнем назад, а и погледнем не само в киното, но и в литературата, образът на агент Купър е умерено събирателен. Има нещо Фаустовско в него, има нещо Кихотовско, нещо Далиско в него. Точка. Дотук със сюжета. До края на първите осем епизода, нищо не се изяснява, но има нещо по-важно.

Дейвид Линч успява да ни нарисува едно градче, което е откъснато от цивилизацията от една страна, а от друга, в него витае една особена форма на комунална дружелюбност между жителите. В същото време, напук на това комунално приятелство, всеки има тайна и ги пази със зъби и нокти. И в рамките на тази комуналност има почит помежду им, освен уважението. И отново в същото време – омраза. Жесток (анти)Чехов.

В хода на разследването на смъртта на Лора падат всички маски, разбира се.

Застиналото време, което Линч използва, успява да ни запознае с образите и привичките на жителите на Туин Пийкс. От една страна ни запознава с хората в участъка – шериф Хари Труман, подчинените му Томи Хоук (ястреб) Хил, Анди Бренън и не много схватливата секретарка Люси Морън. От друга – с възчудатите жители на Туин Пийкс – Шели Джонсън (небрежната, невярна красавица, втора след Лора Палмър), съдържателите на местната дъскорезница, местният бизнесмен, който ламти за богатство, майорът от военните сили Гарланд Бригс и синът му Боби…и съдържателката на закусвалнята, която си има любовник, чиято жена носи превръзка на окото. Не би ми стигнал цял ден за героите. Толкова са много, толкова цветущи, толкова (не)земни, че по-лесно би ви било да изгледате сериала, отколкото да четете моите описания.

Та…в хода на разследването на смъртта на Лора започват да падат всички маски. На повърхността се оказва, че всеки в Туин Пийкс има тайни. Всеки в Туин Пийкс има любови. Почти всеки си има любовник/любовница, смело прикривани в двадесетте години, понеже средната възраст на открояващите се персонажи е около четиредесет години. В криминалния смисъл на сериала, се оказва, че има бизнес интриги, пласиране на наркотици, проституция…в паралел с действителността. В същата действителност, тази на Туин Пийкс, както и тази – нашата, бизнес интригите са отражение на коварството, в което се е превърнал животът на богатите. Обаче надолу и отвъд повърхността, откъснатото градче има един мистичен образ. Дейвид Линч интересно е забъркал градските легенди, типични за САЩ, с легендите на коренното население на САЩ, в лицето и думите на индианеца Томи Хоук Хил – помощник на шериф Хари Труман. Но тъй като главният герой, толкова обичан и до днес, Агент Купър има богата кариера, оказва се, че убиецът на Лора Палмър, е този, който го тормози от години…като нерешен случай. Сам по себе си, този случай също е мистичен. Демоничен и мистифициран, Боб, в крайна сметка бива разгадан.

Трябва да отбележим, че първият сезон на Туин Пийкс е прелюдия към засилената мистичност и срещите с трудно обяснимото във втория сезон.

След като Дейл Купър разрешава случаят с Лора Палмър, обяснявайки, че не Боб се е вселил в баща ѝ, а самият баща има шизофреничен проблем, без да се церемони с ФБР, Куп остава в Туин Пийкс. Отново на повърхността е криминалното (разгадаване на дъскорезницата и нейният палеж), а отдолу е мистичното (дупката).

Във втория сезон се появяват две важни фигури, така да ги наречем, фигури на контраста. Великанът от една страна (като представител на доброто) и Джуджето от друга (като представител на злото). Тяхното появяване в следващите двадесет и един епизода, с ръка на сърцето, искам да определя като най-балансираното решение, от гледна точка размиване на историята, което съм гледал. Линч загатва (и то по какъв начин!), че всеки и всички са не само черни или бели, а смес от всички нюанси.

Страх ме е да си помисля, че трябва да разписвам повече сюжета. А и не мога. Той е толкова наситен, в същото време приятен, че е грехота да не бъде гледан, а четен. Обаче ще се опитам да представя чувството за хумор на Дейвид Линч, както и неговите смели решения в епилога на Туин Пийкс.

Имената, с които се борави в Туин Пийкс не са случайни. Донякъде, използваните имена докосва персонажите му, като ненатрапчиво се предават качества от реалните притежатели на имената. Или предметите. Или каквото и да било. Ето какво имам предвид.

Шерифът на Туин Пийкс се казва Хари Труман. По-скоро Дейвид Линч е имал предвид, че е добре да се приеме, че персонажът, който носи името на президент №33 на САЩ, е добре организиран, демократичен, уравновесен и в известен смисъл – свръх приветлив. Забележете, Линч използва по невероятен начин името на президент №33 в смисъла на значението на 33. Три и три е шест, което е числото на любовта. В този смисъл, същата любов ще накара шериф Труман да стигне до вътрешно-външно деструктивно поведение, когато любимата му бива убита.

Полицай Томи „Хоук“ Хил не носи това име случайно. На английски то е Tommy „Hawk“ Hill. Hawk означава ястреб, Hill означава хълм. Той е индианец. С това би се обяснило наличието на „ястреб“, обаче наличието на „хълм“ всъщност е тясната връзка между индианските легенди, които нерядко използва, както е и контраст между ниското и високото. Ниското в смисъла на хълм, високото в смисъла на гора. Гората, която от своя страна е символ на майката-закрилница, но в същото време, отново от фолклора, е и място, на което се случват „интересни“ неща. В Туин Пийкс гората е много често споменавана. Тя има две редки особености – рядък бор и рядък гризач. Символи и контраст. Ролята на полицай Хоук е много важна, понеже се явява и като мост между традиционното и нетрадиционното.

Одри Хорн (Audrey Horne) пък е смислова игра на Линч, която използва по интересен начин, за да подсили „горещата“ фигура. Ако трябва да се опитаме да разгадаем фамилията на Одри, то ще стигнем до извод, че тя е интересна смесица между horn (духов музикален инструмент) и между понятието horny (жаргон: възбуда/възбудена) и отново horn в смисъла си на „рога“. Виждате ли, по този начин се създава едно прекрасно завоалирано и вулгарно лице на героинята.

Ронет Пуласки (Ronette Pulaski) пък е своего, може би, дразнение между Дейвид Линч и Робърт Полански. Същото, което има между Стенли Кубрик и Милош Форман.

Сигурен съм, че и вие ще откриете други (или още) асоциации и паралели в имената на героите, ако отделите от времето си, за да изгледате този сериал.

Лично за мен, в Туин Пийкс има едни прекрасни композиционни рамки, които са там, само за да бъдат смело нарушени от странните неща, които се случват в това градче.

Впрочем, последните минути от последния епизод биха могли да бъдат използвани като учебник от младите режисьори, които се опитват да направят сериали, подобни на Туин Пийкс. Споделям ги с вас.

Ако пък тук не признаете начинът, по който Дейвид Линч представя „дупката“ и неговите похвати – по-добре не си правете труда да гледате „Туин Пийкс“. Ако пък намерите еквивалент на гениалния похват: научаване на текста и движението наопаки, после обръщането им, за да се стигне оригиналния словоред, т.е. това двойно обръщане на думите – споделете го.

Пожелавам ви приятно изживяване с 22,5-те часа, които ще загубите, за да изгледате шедьовъра на Дейвид Линч.

Advertisements

2 thoughts on “Twin peaks

  1. Гледал съм го два пъти. Филма е страхотен. И сега се сещам, че имаше на пазара едни тънки книжки – Дневника на Лора Палмър и Дневника на Агент Купър. Те също са част от филма и доизграждат образите на двамата герой.

  2. Първия път когато го гледах бях някъде 5-6 или 7 клас. Даваха го вечерта по Канал 1. Има нещо объркано в тоя филм. Нещо мистично. Тогава бях малък и филма ми въздействаше някак си. Беше ме страх да отида до тоалетната 🙂 детска му работа. И все пак това си остава незабравима история. Още помня думите с които Орела изпрати Дел: „И нега вятъра винаги духа в гърба ти.“ (или нещо такова).

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s