Закачка

Спомням си извътре
мескалинови моменти
на блажено пиянение.

Боцкат ме бодли-мъгли,
разни изпарения нетрайни
там – халюцинации безкрайни.

Хваща ме домът, хваща ме и пътят
пускат ме сълза, пуска ме в нощта
във течността на вечността.

Спомням си извътре
мескалинови моменти
на блажено пиянение.

И на сборище на вещици
готви се отвара от изсъхнали цветя…
о, не! кактусът ми е в беда!

Спомням си извътре
мескалинови моменти
и усамотение.

Advertisements

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s