Синьо

Митинг на синята коалиция

Митинг на синята коалиция

Синият цвят има сериозно присъствие в късата времева крива на моето съществуване. Това съчинение е някак лично, може би малко емоционално.

Пропуших със синьо виктори. Това е и марката цигари, които до ден днешен тача най-много. Непосилната ѝ, абсурдна цена, вплита в една интересна сладострастна игра връзката помежду ни.

Горната снимка е от митинга на синята коалиция по повод изборите за парламент. Този митинг е важен за мен по няколко причини.

Първо – тъкмо се бях нанесъл в София. Прекарвах прекрасни нощи, пишейки някакви журналистически есета и тънейки в болезнена надежда за развитието на академичното ми образование. Толкова много исках журналистиката да е част от живота ми, че наистина не спях. Може би беше трета година, в която прекарвах по-голямата част от будното си състояние в четене на преса и анализ на действията на една синя партия. Отвъд тези спомени, от сегашна гледна точка, осъзнавам, че този митинг за първи път ме срещна отблизо с фотографията. С документалната фотография. Спомням си, че някак си събрах смелост да се кача на сцената, на която Васко Кръпката (много фотогеничен човек със силно излъчване) щеше да изпее песните, които много харесвах. Харесвах. От фотографска гледна точка, това събитие ме сблъска с грозната фото-журналистическа реалност – някакви хора с големи и прескъпи камери ме блъскаха, настъпваха и ме увещаваха да сляза и да си гледам работата. Нямах акредитация. Разбира се, че няма да имам – тепърва усещах фотографията. Пък и…нали демокрацията предполага поне малко свобода – след като охраната не ме спря да се кача на сцената…защо по дяволите някакви хора, които си изкарват хляба с това ще ме спират? Впрочем, сега осъзнавам, че онези фото-журналисти нямат нищо общо с фото-журналистиката. Имаше куриозен и много мрачен момент в цялата програма – на сцената се качи възрастен мъж, отчаян от развитието на демократурната България, който изля душата си. Не видях сериозните медии да го бяха снимали. А беше важно. От документална, морална, журналистическо-професионална гледна точка. Син остана само и единствено един от пръстите на левият ми крак – през него минаха най-много репортьори.

Второ – тъкмо бях навършил осемнадесет години. Тоест, навлизах с бавни, плахи стъпки в живота. Пред мен дойде първата възможност за избор. Сега, вече с миналите няколко години, виждам – било е безсмислено да вярвам толкова наивно на думите на онези хора, които на митинга обещаваха красиви неща и сваляха звезди от небето. Но…първи избор. Трябваше да бъда много внимателен, защото с него поемах ангажимент не само към себе си. Четох предизборните програми на почти всички политически партии. Опитах се да вникна в програмите на всички цветове на дъгата. Най-много ми допадна програмата на Синята коалиция. Видя ми се някак сдържана, но в същото време готова да прави промени, реформи. В някакъв смисъл, на тогавашното ми развитие, най-много харесах Сините. Видях един лудешки пламък в очите на Мартин Димитров. Видях и бащинската фигура на онзи познат мугавелко от детските ми години – Иван Костов. Дори го снимах. Заради този лудешки пламък, този а’ла Кихотов поглед, реших, че най-правилно е да дам гласчето си за тях. Още тогава ми противееше генерал Борисов. Обаче сега се запитвам нерядко: Кой повече ми противее? Генералът или сините?

Трето – инвестирах сериозни средства, за да се прибера до родния град и да гласувам. Сега на много хора могат да се виждат смешни, но дадох седем лева, два дни и два автостопа, за да дам глас за Сините. До края на месеца имах много малко останали пари, а вярвайте ми, в София парите са, както казва един приятел, като вестници.

Защо разказвам всичко това ли? Защото отново идват избори. Обаче този път няма да пиша нищо за тях…може би. Дори да пиша – няма да дам нито искра от онзи плам, с който писах за предните. Защо?

Защото след като минаха изборите, Сините се разцепиха на ТРИ части. Или повече, в момента не мога да си спомня. Оказа се, че съм дал глас и цели седем лева (сериозно, за мен бяха много тогава), за коалиция, която тутакси се разцепи…и всеки поиска свой си пай от баницата.

Сега, само на двадесет години, мисля си – излъгаха ме.

Мартин Димитров твърде бързо израстна. Имам предвид, ако на изборите беше пеленаче, сега има позицията на достолепен старец с брада и блага усмивка. Сега ще споделя какво имам предвид.

Всичко е на база извличане от блога на Мартин Димитров. Следях го с голям интерес, защото ми се виждаш, че пише смислени неща, които в сериозен смисъл се допираха и до гледището на електоратa. В началото започна с с премерени изказвания, обаче успехът го накара такива неща, от които дойде ясният извод, че Мартин е забравил поговорката, че е по-добре голям залък да лапнеш, но голяма дума да не казваш.

Нека погледнем Никой не може да наложи ГМО на България и Да освободим България от ГМО, както и Над 96% от хората не искат ГМО. Нека си имаме уважението, обаче да напишеш „Предлагам нова акция – “популистите”“ и да говориш за ГМО, без да си прочел нещо подобно на този материал може да те направи само и единствено популист. МОЯТ глас не беше даден на популистът Мартин Димитров, по дяволите. Ето още малко извадки: „Подавам ръка на всички и ще бъда председател на всички „; „Пишеш на Доган получаваш пари, не пишеш…„; Първанов да отговори на 5 въпроса„; НАП веднага да си коригира указанията. А последна извадка: „Да уволним заедно Божидар Димитров“ ме накара да се запитам: „Кой е Мартин Димитров?“. Искрено се извинявам на неговите почитатели, както и на политическите хора, които може да прочетат това съчинение. Обаче…къде Мартин прескочи границата? С възгордяването? Със силните думи? С лидерстването си?

Наистина, съжалявам. В блогът на Светла изкоментирах, че от Сините лъха една циничност, умело покрита от Дилънските изказвания на Мартин Димитров. Ето, сега пояснявам – по-горните връзки, които дадох, показват една циничност. Не празни приказки, Мартин рядко говори празни приказки. Циничност, която излиза изпод маската на покровителственото изказване. Не харесвам този цинизъм. В по-друг случай, щях да напиша писмо на Мартин Димитров да ми върне седемте лева, които инвестирах, за да дам глас за Сините. И не защото парите са най-важното. Докато Боб Дилън има абсолютно право да каже: „Искам да знаете, че виждам през маските Ви“, Мартин все още го няма. Няма право да говори толкова силни думи, докато не изчисти циничния си речник. Той не е човек, който решава дали Божидар Димитров да си отиде. Може да го предложи, но пишейки „Да уволним Божидар Димитров“, той създава едно сериозно съмнение относно прозрачността на политическите решения, които се взимат от хора, за които ние сме дали плахото си гласче.

Още веднъж – не ме разбирайте погрешно. Виждам много неща в Мартин Димитров. В никакъв случай не го наричам „глупав“. Обаче няма да изредя положителните му качества, след като съм решил, че той е причината да дам глас за Сините.

Обаче и няма да гласувам за човек от Синьото пространство. Вече небесното синьо, което винаги съм обичал, е някак изцапано. Окървавено – още не, обаче изцапано – да. Няма и да подкрепя Сините…отново заради Мартин Димитров…защото едва сега забелязвам глупашкото му изказване, когато вестник Капитал събра лидерите на политическите партии и им зададе няколко въпроса. Въпросите бяха свързани с решения, които Сините ще взимат, АКО спечелят и управляват. Тогава Мартин Димитров се обърна към Иван Костов с въпрос: „Три магистрали ли ще правим сега КАТО вземем властта?“. Защото на мен може да вярвате, ето го и материала от Капитал: http://www.capital.bg/multimedia/video/2009/06/25/743833_video_cherno_na_bialo. Първото видео, някъде около четвъртата минута и двадесетата секунда.

Въпреки цинизма, Синьото винаги ще е част от живота ми.

И защото мисля, че вече дотегнах с тези плоски коментари на нещо толкова отблъскващо като политиката, ето онова Синьо, което жадувам цял ден:

David Gilmour – The blue

Advertisements

12 thoughts on “Синьо

  1. Това сините лидери трябва да го прочетат. И да си отговорят на въпроса – искат ли млади хора да гласуват за тях, или ще се борят само за гласовете на носталгично настроените „антикомунисти“.

    • Определено. Въпросът е, дали изобщо някой следи какво пишат хората или си карат както си знаят. И как изобщо може да стигне до тях.
      Краси да пробва да го публикинува като линк в коментар в блога на Мартин Димитров може би?

  2. Много точен анализ; чудесно си извел проблемите, които имат в момента „сините“ (а и хората, които като мен и теб се опитват да снимат по протести 😉 ). Аз обаче в момента не виждам алтернативата – иначе казано, ща-неща гласувам за тях, понеже останалите варианти са в пъти по-неприемливи.
    Надявам се, в скоро време ще се появят млади, образовани и способни десни – тъй като докато дойде моментът, когато хората от нашето поколение са в състояние да се задействат сериозно политически, ще е твърде късно за каквото и да било.

  3. Ще си позволя да напиша коментар тук въпреки, че идеологическите ми възгледи са много далече от това да се самоопределям като „десен“, даже напротив – много далеч съм от тази политическа зона. На първо време искам да поздравя автора, понеже е млад човек, който проявява интерес към политиката, като не просто следва тълпата, а анализира. Браво!

    Тук обаче е мястото да дам един важен съвет и (надявам се нямате нищо против) ще говоря директно лично на „ти“. Краси, изключително погрешно гледаш на партиите и политиката, на Синята Коалиция в частност. В твоята статия лъха нещо, което е крайно неправилно – отъждествяването на една политическа партия с нейния лидер. Независимо дали е един, двама или повече – те НЕ са партията, те са слуги и работници (разбирай го както искаш) на партията! Когато оценяваш дали да гласуваш за една партия или не трябва да разгледаш действията и дейностите на партията като цяло, а не на човекът, който стои отгоре. Той може да е добър, лош – всякакъв. Не забравяй обаче едно – не винаги това, което казва той е официалната позиция на всички в партията, даже напротив – почти никога няма пълно единодушие по който и да е въпрос.

    Ще конкретизирам – реалните избори за президент, парламент, кмет и т.н. са всъщност „черешката на сладоледа“. Всъщност преди тях има една дълга поредица от вътрешнопартийни битки, борби, удари под кръста, гласувания, подкупвания, лобирания и т.н. Всъщност това, което четеш в блога на Мартин Димитров не е официалната позиция на партията – това е позицията на част от хората в паритията, които са избрали Мартин Димитров да ги представлява в тяхната частност. Е, щом той е избран за председател, то ясно е, че те са или са били мнозинство.

    В този смисъл забележката ми е да отправяш упреците си не към „Синята Коалиция“ като цяло, а лично към човека, който са избрали и начинът по който той действа и на теб не ти харесва. По този начин критиката ти ще бъде конструктивна, полезна. Това, което си написал всъщност е много близко до тази полезност – то показва аргументирано на членовете на партиите от СК, че има нужда от промяна. Само, че твоята критика в момента няма да работи качествено. Защото твоята позиция не е „аз гласувах за вас и сега ви търся сметка“, а твоята позиция е „аз няма да гласувам повече за вас защото ме излъгахте“. Тази категорична оценка и отказ не помага за вътрешнопартийно реформиране – то помага за вътрешнопартийни дрязги и борби. Когато се натрупа критична маса от подобни статии едни групи вътре в партията ще се настроят да свалят ръководството, но не за да направят нещо конструктивно ново, а просто за да демонстрират промяната и да върнат такива като теб обратно на урните за гласуване. И всичко продължава постарому. Това не е полезно, не и за България. Затова призивът трябва да е отправен към градивна промяна в самата партия, а не към свалянето на един или друг нейн лидер. Не казвай какво не са направили, казвай какво трябва да направят!

    Другият ми съвет към теб е да не гледаш на парче кой какво е казал тук и сега. Гледай в перспектива, дългосрочен план. И не робувай на партиите! Трябва да си изградиш свое собствено виждане, идеология. И независимо дали партията е червена, синя, черна, кафява – гласувай за тази, която е най-близко до идеите от идеологията ти. Следването на цветовете е за простолюдието и за финансово обвързаните хора. Ти си (или поне така изглежда) не прост човек и не си партийно обвързан.

    Естествено изграждането на такъв мироглед не е лесно. Трябва да се чете много философия и то разностранно. Никога не си позволявай да слушаш само и единствено какво казва едната страна. Винаги слушай аргументите и на ответната.

    • Филип, прави си. Но това и казах – ТОЙ е причината да дам гласчето си за Сините. Хареса ми, защото свеждаше идеите на коалицията в смилаем вид, но в същото време звучеше реалистично. Хареса ми, защото е млад. Защото има този налудничав поглед, който изразява увереност. Но приемам забележката ти.

      Има голяма доза вероятност да продължа с още едно съчинение, защото докато пишех това постоянно влизаха и излизаха в стаята, което повлия на качеството на написаното. Имам събрани още аргументи защо няма да гласувам за сините. И защо съм разочарован не само от Мартин Димитров. Ще ми се да напиша и мнението си за неговия ментор – Иван Костов. Защото и двамата (като лица на своите си партии) започнаха едни прекрасни кампании, които непосредствено след изборите забравиха.

      Плюс това Иван Костов не отговори на един много личен въпрос, който зададох в онзи блог за отговори. Там го помолих да разкаже малко повече за визитата си в „Биовет“ (Пещера) навремето, защото никъде и никой не каза за нея. А там той очевидно дойде, за да използва пералнята. Но не обществената, а тази за пари.

      Филип, благодаря ти за съветите. Определено ще си взема бележки от тях.

      • Всъщност аз на последните избори гласувах точно за СК и по същата причина заради която ти си гласувал за тях. Даже в блогът ми стоят срамни за мен доказателства. И целият ми предишен коментар всъщност е силна лична самокритика. Аз затова и го написах – иначе нямам навика да нравоучителствам който и да е.

  4. Хората само трябва да разберат че дясното не е решение на проблемите.. То е проблемите! Дясно се вихри в източна европа още когато дойде Горбачов на власт.. И още не е спирало да се вихри, и лъже.. Преустройството беше дясна идея.. И от там до сега все десни ни управляват.. Виденов беше за приватизацията, и гуруто на неговото правителство беше Румен Гечев – учил в САЩ – още през комунизма, завършил дясната школа – Чикагската школа на Фридман.. Виж за Фридман и Гечев какво ще ти изкара търсачката.. Мартин също е по Фридман. Фридман е за проституцията наркотиците и ликвидиране на общественото образование..

    • „Хората само трябва да разберат че дясното не е решение на проблемите.. То е проблемите!“ – до известна степен сте прав, но не докрай. В България големите бели станаха не заради воденето на дясна политика, а заради воденето на непостоянна политика.

  5. От перестройката до сега все е дясно.. Колана е все тясно.. А Милтън Фридман е казал че безработицата е нещо естествено и необходимо.. Европа и всички развити държави са просперирали щото са следвали принципите на Кейнс.. Фридман е против Кейнс, значи е против развитието.

  6. Са съжаление, те водят доста постоянна политика. Как ще ги спрем незнам.

  7. Г-н Петров.0.9.22 не можах да се сдържа и най-искренно Ви поздравлявам за гледната точка по отношение на статията.|Градивна и свежа не само за автора!

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s