Нелегална свобода

Седя си, ей тъй – отнесен в собствени грижи и ангажименти, някак отнесен от външните проблеми, борейки се със своите и със себе си. Докато си седя, някак механично проверявам списъка с торентите, които съвсем нелегално се точат, освен всичко друго, бавно. Като шуртяща вода от пукнатината на огромен язовир.

В този момент, нещо ме накара да се разсея от рутинните закони на физиката и от логическата липса на логика. Замислих се дали правя лошо и кого ограбвам, наливайки тези капки в моята си чаша.

Отговорът, за жалост, не дойде от самосебе си.

На първо място констатирах, че с това съчинение, в никакъв случай не каня Явор Колев да дойде и да ми изземе над 300 гигабайтовата колекция от кино, музика и тук-там книги и списания. Не ща да идва, понеже никак не би ми било приятно да го поканя на кафе този…рицар на книгата.

Прочее, стана ми някак съвестно, че от голямата колекция (голяма, разбира се, само и единствено в моите очи) са загубени може би стотици хиляди долари, ако се смятат и транспортните разходи за машината на времето, която би ми трябвало, ако реша да гледам в кино салон някои от нещата, които имам. Впрочем, казвайки „имам“, това не е точно така и сега ще обясня защо.

Първо – защото качеството и продължителността на живот на DVD дискове за един лев е силно съмнителна, още повече при наличието на думичката „Budget“, в смисъла на „бюджетен“. В действителност, имам една хубава колекция, с много мъка събирана, която не е сигурно дали ще има кой знае колко дълъг живот. Защото носителите са нискокачествени.

Второ – не мога да кажа, че „имам“ изкуство. То не е мое. Дори в последно време започвам да се съгласявам с Мина, че то дори не е на автора. Обаче тук лъсва поредният разнобой на логика и термини. След като колекцията не е моя, обаче не е и другиму, в това число и на автора, то чия е? Тоест, чие е изкуството? Всеобщо? На автора? На консуматора?

От тези противоречия започнах да се успокоявам, понеже така излиза, че не съм точно от онези престъпни субекти, които навреждат на, забележете, индустрията. Кино индустрия, музикална индустрия. Обаче, ако се замислим по-сериозно, ако съм прав, че изкуството е ничие, защо даваме пари, за да гледаме „Хамлет“ в театъра, след като „Хамлет“ не е произведение наше, а чуждо, а актьорите само показват режисьорската (тук-там и своята) интерпретация? Имам предвид – защо трябва да плащаме някакви безумни пари (извинете, 20 лева са малко множко за театър, особено след като на всяко представление залата е претъпкана), за да гледаме ничия творба? Същото е и с киното – защо да даваме още по-безумни пари, за да видим ничия творба?

Какво значение имат всичките инвестирани пари, след като плодът на творческата мисъл е предназначен…я да видим…към всички хора? Съгласен съм, че са средство, което помага да изразиш идеята си по-обширно, с повече размах…

И тук отново стигам до задънена улица.

Някак не мога да си обясня тази изначално сбъркана симбиоза между индустрията и изкуството. С което, нека не оставате с грешно впечатление, по никакъв начин не твърдя, че имам претенции да съм вещ в правенето на изкуство. Вещ съм от гледна точка консумиране на изкуство, както може е вещ един немалък процент от хората по земното кълбо. Обаче ми е интересно.

Ето как виждам нещата от моята си консуматорска призма

Когато един творец иска да сподели с някого произведението си – това е изкуство. Защото на практика, когато изтвори нещо, творецът няма нищо общо с изтвореното, освен моралната отговорност, която носи. (не вярвах, че ще се съглася с Мина по този параграф)

Когато един индустриален творец искат да сподели с някого произведението си – трябва да си плати. Защото на практика този индустриален творец иска да ми продаде това, което не е негово. За което не носи отговорност, а точно обратното – отрочето носи отговорност. Да изхрани индустриалния творец и семейството му.

Седя си аз, пишейки това съчинение, почесвам се многозначително по главата и не знам как да продължа, защото в която и посока да поема, се оказва, че пътят всъщност води до една стена. До една рамка. Понеже се съгласявам, че творецът също има право да получи някакво възнаграждение, понеже е вложил доста от времето и енергията си, за да го създаде. Трябва му някакво възнаграждение, защото и той има нужда да се прехрани, щото фотосинтезата е присъща само на растенията и бактериите.

Оттук отново поемам към онзи гаден проблем – кого ощетявам?

В моето пътуване към дълбините на проблема надали има нещо друго освен стени, които само се пречкат. Защото надело нещата стоят другояче. Ето как, ако мога да се доверя на немалко творци, с които съм говорил неведнъж.

Нека този път творецът да бъде писател, макар слабата репутация на литературата в масовата част на нашето си народонаселение.

Този творец ми казва така: „Имам принципна уговорка с издателството да напиша книгата. Когато я предам, я предавам в един вид. В книжарницата отива в друг. Минава през редактор, който опорочава изразните ми методи. Минава през коректор, който оправя правописа на редактора…и сетне в печатницата. Един екземпляр от моята книга струва 10 лева за напечатване. В книжарницата пристига на 15 лева. От целият този процес, в договора ми ще пише, че получавам процент Х от всяка бройка, ако тиражът е не по-малко от XYZ бройки. В банковата ми сметка отиват някъде около 30 процента от крайната цена на бройка, като това е в най-добрия случай. Тоест, от сто бройки, аз получавам 45 лева. Е, кажи ми, приятелю, как да имам каквото и да е желание да пиша?“. Стъписан, връщам му отговор: „Заради самото писане? (плахо питам)“, на което получавам отговор: „Самото писане няма да ми нахрани бебето. Затова въртя геврека.“ (той е шофьор в по-голямата част от времето).

И…о, не. Задънена улица. Не знам какво да му отговоря, щото всичко, което кажа, би го изнервило, обидило, наранило. Така приключвам кореспонденцията, макар и кратка и пълна с толкова желание за диалог.

И…все пак съм свалил някои от книгите му от chitanka.info. На практика аз съм ощетил изчерпването на тиража. Имам някаква вина за това, че тиражът ще се затлачи, а следващото препечатване ще се забави. Трябва ли да спя спокойно нощем или трябва да се въртя неспокойно, понеже съм виновен за това, че човекът няма да получи следващите пари скоро?

Объркан съм от задънените улици.

Теоретично…само теоретично да предположим, че имам някакво желание да упражнявам…да речем фотография. С нея да се опитвам да се изхранвам. Да изхранвам семейството си. От сегашната си гледна точка, веднъж изнесена на цифров носител, творбата ми автоматично вече не е моя. Обаче ще получавам пари заради усилието, че съм я извел пред погледите на хората. От друга страна, надали ще умра от болка, ако някой я свали от някъде, разпечата си я…и ѝ се радва. От трета страна, ще стана ли индустриален творец, ако изпълнявам поръчки?

После, в цялата тази каша, постоянно ми задават въпроса защо размишлявам толкова и все не мога да стигна до същината на въпроса.

Съжалявам, обаче е трудно да стигна до нея, след като в същото време се чувствам престъпник, понеже точа от Интернет нещата, които са ми необходими, за да почувствам изкуството.

Тук ще попитате къде е свободата?

Свободата е навсякъде. В контекста на написаното тук, свободата е изкуството. Обаче, за да се докосна до него, към момента, трябва да го плащам висока морална цена. Не мога да си позволя да плащам висока материална цена, което в никакъв случай не е оправдание.

Трябва ли да си купя свободата? Или да съм нелегално свободен?

Advertisements

2 thoughts on “Нелегална свобода

  1. Като граждани на Европа имаме свободата да пътуваме из целия континент. Да живеем и работим навсякъде след решаването на определени формални въпроси – документи, транспорт и т.н. Това е свобода, която никой не може да отрече. Но изброените формални въпроси са свързани с наличието на финансов ресурс. Който обикновения гражданин на България не притежава. Имам дълбокото убеждение, че поради политически и икономически интереси нашите доходи умишлено биват ограничавани. Именно заради това ние сме „формално“ свободни. Защото имаме свободата, но не можем да я прилагаме.

    Виж това: http://bg.wikipedia.org/wiki/%D0%95%D0%B9%D0%B1%D1%80%D0%B0%D1%85%D0%B0%D0%BC_%D0%9C%D0%B0%D1%81%D0%BB%D0%BE%D1%83

    Нашия проблем е в долните етажи на пирамидата от линка. Ако получавам справедливи доходи няма да мисля как да свържа двата края. Няма да ми е проблем да дам някой лев за книги или да отида на кино. Няма да се стискам и да си купя легална ОС. Няма да навлизам в подробности. Много малко млади хора са се пробудили и осъзнават това което излагаш в съчинението си. И лошото е че много от нас Бг гражданите нямат гражданска позиция. И след 4 поколения няма да се пробудим. Обществото ни още живее със съзнанието налагано през робството. Проблема е в главите на хората. И проблема, който засягаш е много дълбок и комплексен. Твоята теза е само каймака на шибания проблем.

    • И проблема, който засягаш е много дълбок и комплексен. Твоята теза е само каймака на шибания проблем.

      И точно поради тази причина се старая да описвам, най-напред за себе си, различни проблеми, за да пресъздам огромната картина, която смътно виждам.

      Ама какво общо имаше тук обществото?

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s