Вечерна емисия новини

Aside

В twitter се събраха твърде много репортери.

Advertisements

Шепот и викове

Здравейте.

Ще наруша обещанието, което дадох. Това няма да е есе. В никакъв случай.

Имаме си във входа един от онези хора, което обществото нарича просто „луди“ и ги подминава като несъществуващи. Тъй като психологията тутакси ще ги обвини за шизофреници, първо ще въведа малко пояснения около това какви са тези хора според мен. Не е задължително да сте съгласни.

„Лудите“ са хора, не по-различни от нас. Всъщност, излъгах. По-различни са от всички нас. Напук на всички, които се опитват да смачкат различните, първо ще обясня какво влагам под „различни“. Те, както ги наричат – шизофрениците, са хора, които виждат. Това, което виждат ги плаши. Този уплах, както го наричам, се отключва при обстоятелства, в които чувствителността им бива силно потъпкана. Тези хора виждат света такъв, какъвто сигурно е. Обаче Вие, имам предвид онези, които ще отсвирят тези хора, ги подминавате, както подминавате вътрешните си страхове, които Ви влекат надолу, надолу. Пишете на пощенските им кутии „на лудия пощата“, наричате ги „откачени“; „малоумници“; „кретени“; „психари“ и тъй нататък, без да мине мисъл през главата ви, че може да сте на тяхно място. Всъщност, надали изобщо някаква мисъл минава през главите ви.

Надявам се да не бъда разбран погрешно. Хората, които не отритват „лудите“ ще ме разберат безпогрешно.

Уважаемо общество, имам новина за теб. Онези, които отбягвате като крастави, са лично ваш продукт. Продукт са на вашето неразбиране, вашето безхаберие, вашата слепота, вашата тъпота и вашата самовлюбеност. Веднага ще поясня. Вие ги превръщате в белите гарги, които всеки цели с камъчета. Обаче вашите камъчета не нараняват външно, понеже са бодливи. Бодилите на камъчетата ви се забиват право в чувствителното светоусещане на „лудите“. Сега ще ви обясня и защо го правите.

Правите го, понеже сте лоши хора. Когато видите такъв човек, вие прегръщате егото си, милвате го и нежно му прошепвате „далеч от нас да е“. Е, честито – то е далеч от вас. Обаче вие го отдалечавате и от институциите, които са длъжни, поне според мен, да се грижат за тези хора. Това не е „неможене“. Вие просто не искате да разберете какво им е на тези хора. Това е безхаберие. Вашето неразбирателство и безхаберие говори само и единствено за вашата слепота. Слепи сте, за да видите, че вие и тези хора дишат един и същ въздух. Вие се събуждате, както те се събуждат, дишате, както те дишат…мечтаете, както те мечтаят…

Обаче техните и вашите мечти се различават коренно. Докато вие мечтаете вие и децата ви никога да не приличат на тях, мечтаете да работите хубава работа, която да ви даде възможност да съберете пари, с които един ден да купите Божията прошка. Те, както ги наричате – „лудите“, мечтаят за разбирателство, за приятели, за мир, за прошка, ако щете за Бог.

Ти, общество мое, обичано, не си достатъчно добре запознато с проблемите на тези хора. Ти, драго ми общество, си запознато само със следствието…отчасти, щото си сляпо.

Ти, общество, което болезнено обичам, сочиш с пръст тези хора, които си седят съвсем кротко. Te, общество тъй прекрасно, не искат да са различни. Бог ги е наказал да бъдат различни. Обаче не различни по този начин, който ти само си решило. Общество мое, братя мои, вие създавате неправилни образи на тези хора. Пазите децата си от бурканите, които хвърлят тези „психари“. Обаче давате ли си сметка, че в тези буркани са скрити парченца от вашата злоба? Знаете ли, че не те, омразните ви луди, а вие сами замеряте децата си и ги излагате на опасност. Да, точно така. С всяка една обида, с всяка една лоша дума, с всеки един вдигнат показалец. Вие сте виновни, идиоти такива.

Даваш ли си сметка, общество мое, че си толкова просто, че дори не знаеш, че се възхищаваш на хора, които са точно като онези, на които се присмиваш? Знаеш ли, че срещу Салвадор Дали нееднократно във Франция са подавани жалби и е бил на косъм от влизане в лудницата? Знаеш ли, преуважаемо и преобичано, квазиинтелигентно общество мое, че в литературата най-блестящите образи са точно като тези, които ти оплюваш и се молиш да не си като тях? Знаеш ли, че дон Кихот също може да бъде наречен „луд“, понеже не е никак по-различен от онзи, когото миналата седмица видя по новините и изпсува звучно? А? А, знаеш ли, мило общество, че в същото време безумно много обожаваш образът на доктор Хаус именно заради тази негова прилика с онези, които подминаваш?

Не, не знаеш, мое общество. Няма и да разбереш.

И сега ще ти кажа защо, общество мое. Тези, както им викаш „малоумници“ ще стават все повече и повече. Щото, прекрасно общество мое, си станало толкова брутално, вулгарно, цинично, извратено, грубо и т.н., че погазваш личната свобода на онези, които изолираш…така успешно. Четеш, мило общество, обаче отгоре-отгоре. Не между редовете. И си така любопитно, така те гложди да знаеш какво има в домовете на онези, на отритнатите, че плюеш на това, което е в душите им. Ти, общество гнусно, не даваш шанс на чувствителните хора. Убиваш чувствителността им, изяждаш я. Разяждаш я.

Затова, общество омайно, толкова за теб. Почети малко книжки, преди да окачествяваш, обидиш или посочиш с пръст някого.

Сега, обръщам се към всички, които разбират какво имам предвид. Към онези, които топло приветствам. Онези, с неохладнелите сърца.

Входът ни си има такъв екземпляр, който обществото отритва. Днес цял ден хвърля буркани по хората. На пощенската му кутия пише „на лудия пощата“. Обществото в блока е решило да преувеличава всеки факт свързан с нашия герой. Казвам герой, защото до момента успява да се стърпи да не освободи обществото от себе си.

Миналата година нашият герой хвърли буркан с компот и удари момиченце в главата. Днес се опита да удари много хора. Единственото, което героят ни иска, е малко тишина. Малко спокойствие.

Неспособен е да се справи с чудовищата, които бродят свободно наляво-надясно. Онези чудовища, които преекспонират образа му.

Та, приятели, питам Ви към кого да се обърна. Пука ми за този човек, пука ми и за нещата, които може да направи. Днес без малко да скочи от терасата.

Той има нужда от специални грижи. Обществото отказва да го приеме. Сигурен съм, че има институции, които са длъжни да му обърнат внимание. Човек в неговото състояние не е способен да се грижи за себе си, обаче може да направи беля…не само на себе си.

Знам как действат институциите. Знам с какво тъпчат такива хора. Но, разберете, той иска само малко спокойствие и тишина. И да се храни. И да е с чисти дрехи. Сигурен съм, че не иска да причини никому зло.

Помогнете ми. Кажете на кого да напиша писмо? Социални грижи?

Възможно ли е някой да му обърне лично внимание? Няма ли социални работници и аналитици (или психиатри), които работят заради тази част – отритнатите, а не заради публикациите и по-високите си научни титли?

Хайде, вярвам, че все някъде има човек, на когото му пука!

Хайде, ако сте по-възрастни от мен, нека си спомнят симпатичните лудости на дон Кихот, Хамлет, цялата лудост в творбите на Николай Гогол, Пушкин, Булгаков, Лем, Тарковски, Бергман, Кубрик, Мурнау, Броуинг и тъй нататък…и тъй нататък.

Писането в блог и писането на есе

В последните няколко години блоговете минаха по всички точки на амплитудата, която е пряко отражение и резултат от случващите се събития насам-натам в нашата, а и в другите държави. Макар и не много, зад блоговете, в голяма част, застанаха хора със сериозна обществена позиция, които държат на мнението си…за жалост, не винаги мнението им е аргументирано по подобаващ начин. Дори на моменти звучи несериозно, прекалено лично, детинско, гонещо розови слончета в облаците.

Списването на блогове, които проблематизират, наистина се понамали. Хората някак си се отдръпнаха от идеята за сериозна позиция. Дори онези, които имат сериозна позиция, вече я списват в стил „ако си с мен – добре, ако си против мен – гледай си работата“, а не с предишния „ако мислиш като мен – прекрасно, защото не съм сам, а ако не мислиш като мен – още по-прекрасно, понеже можеш да мислиш сам“ патос. Обемът на публикациите също се сви. Повлиян от twitter и facebook, където всичко става толкова набързо и толкова накратко, блогърът някак си спря да иска много от себе си.

И тъй като има едно неправилно, поне според мен, мнение, че списването на блог = писането на есе, ще трябва да разнищим (благодарение на Вас) проблема и да дадем отговор на въпроса: „Списването на блог осакатява ли стила на писане на есе?“

 

Преди всичко, трябва да дефинираме блоговете и есетата. Както и да дадем някои пояснения.

 

Есето е художествен, творчески текст, който може да бъде тематично насочен в научна, публицистична, журналистическа или критическа тема. Текстът на есето е свободен в смисъла на изразяване и композицията. Есето е израз на позицията на автора. Есето има тема. Авторът я приема или отхвърля. В този смисъл, аргументативните елементи, които се използват, трябва да са добре изложени.

Погрешна е представата на мнозина, че есето е само ученически текст. Според тематиката, есетата се пишат от научни работници, от журналисти, философи и тъй нататък.

Също е погрешна представата, че свободната композиция отрича задължителните елементи на есето. Те са: увод/въведение, теза, аргументация (в училище – изложение, ако не се лъжа) и заключение. Уводът е въвеждащ текст, смесване на боите, с които авторът ще рисува текста си. Тезата изразява позицията – съгласие или отричане на темата, а чрез аргументативната част, авторът защитава своята позиция по въпроса. Заключителната част обговаря и събира в себе си позицията на автора.

За есетата има цяла наука – есеистика.

Есето се пише традиционно на хартия, но не е задължително.

 

Блогът е уеб сайт, чрез който списващият споделя, посредством текст, своята позиция относно проблемни теми. Блоговете могат да бъдат специализирани (насочени и дълбаещи само в една определена област, технически, политически, обществени, философски, писателски и тъй нататък. Блоговете могат да покриват широк спектър от направления. Много по-широк от есетата, по мое лично мнение. Също така, редно е да кажем, че блоговете се определят като „нови медии“. Обаче има и блогове, които са тип онлайн дневник, в който списващият споделя как е минал неговият ден, неговата седмица и тъй нататък.

Има примери за силата на блоговете – ако се върнем няколко години назад и погледнем в хронологията на развитието и проблемите около блоговете, веднага ще се сетим, че в България няколко блогъра бяха привикани от милицията, за да дадат обяснение относно написан/преписан призив за присъствие на протест. В този смисъл – блоговете имат много повече сила и тежест от есетата.

В блоговете авторите сами избират темата, на която ще публикуват текст. Тя може да е всякаква.

За разлика от есетата, структурата на блог публикациите е много неясна. Често публикациите описват размишленията на авторите, породени от техни преживявания. Също толкова често авторите/списващите/ пишат текстове, породени от емоционален вихър, който ги е сполетятл по една или друга причина. Основно структурата на блог публикациите представлява: теза, някаква аргументация, заключение. Държа да отбележа, че не са чак толкова авторите, коит използват тази структура. Нерядко в блоговете се констатира нещо повърхностно, прави се една констатация. /Преди да почнете да ме критикувате за тези слова, държа да отбележа, че сам и аз съм част от хора, които списват блогове, а не есета/. Най-грубо казано, аргументативните способности на авторите на блогове са спорни, тъй като нерядко аргументация липсва. Обаче има солидна теза. Държа да отбележа, че това е по-често срещано, но не е задължително, тъй като има много добре аргументирани тези в известно количество блогове.

Съдържанието на публикациите по блоговете е сравнително кратко, ако го сравним със съдържанието на есето. Количествено.

За разлика от есетата, които си имат своя наука, блоговете все още нямат. Дори да имат, то тя ще изследва естествената, чисто лична позиция на авторите. Може би ще бъде и статистическа/социологическа.

Блогът се списва директно в уеб редактор. Според немалко автори, немислимо е да се пише първо на хартия, сетне да се преписва в блога. От една страна излиза така, че при списването на блог, повечето му публикации са пряко провокирани от емоционално състояние.

Най-грубо, това са очерците на блоговете и есетата. Виждате, има много прилики – текстовете на блог публикациите и есетата могат да бъдат много сходни. Защо смятам, че писането на блог публикации пречи на писането на есета ще обясня сега.

Както се вижда, есетата много често са текстове, които ще се представят пред „публика“ от авторитети. Психическата нагласа за това предполага, че авторът ще даде всичко от себе си, за да има възможно най-изчистената теза, най-добрите аргументи и най-силното заключение. Подобно нещо може да се каже и за блоговете, когато авторът смята, че авторитети ще прочетат написаното от него. Обаче има една съществена разлика – написаното есе (на хартия) стига до очите на определена група от хора, докато блог публикациите са свободни (в повечето случаи) и до тях може да стигне почти всеки, който е в мрежата. На пръв поглед, това би трябвало да мотивира списващите блогове, тъй като психическата нагласа, че ще те четат много хора предполага, че самокритичността и високите изисквания, които списващият има, ще се повишат. Така мисля. Нещо повече за блог публикациите – има електронни медии, които могат да се свържат със списващите и да поискат публикацията им да бъде препечатана на виртуалните страници на самата медия.

Има още нещо, което е изключително сходно при есетата и блоговете. То е свързано с авторите. На база концепцията за повишаване на успех чрез външен стимул (малкото дете, което получава лакомство при добре свършена работа), авторите на есета и блогове, бидейки творци, търсят оценка, чрез която да получат стимул за по-добра работа. При есетата оценката (в зависимост от балната система) играе ролята на стимул, докато при блоговете – коментарите. Оценките в коментарите.

По себе си мога да кажа, че получавам сериозен стимул, когато знам, че хора, които са почти в статут на авторитети, ще отделят от времето си, за да четат какво съм написал. Това е и причината да започна начисто този блог, който четете в момента – да се отърва от старите, детински глупотевини, които съм мъдрил. Съмнявам се при другите автори на блогове да е много по-различно. Все пак, може да сме „различни“ един от друг по немалко черти, но преди всичко, мозъкът ни работи по сходен начин.

В контекста на „динамичното“ ежедневие, сигурен съм, че хората, които пишат есета са твърде малко. За сметка на това – блоговете допълват липсата на информираност относно позицията на обществото, ако се приеме, че есеистите и блогърите със своята критичност изразяват мнението на обществото.

Отново заради „динамичното“ ежедневие (толкова удобно като оправдание), списването на блог е по-бързо. Тоест, списващите решават да влязат във виртуалната си стая и да седнат пред виртуалния бял лис, като крайния резултат е налице след някакво си, кратичко време. Половин-един-два часа и се появява блог публикацията. Самата блог публикация трудно може да бъде определена като добра. Оценките и отношението са субективни, както е ясно. Лично аз трудно разбирам кога една публикация е добра – когато е обсипана с емоционалност между редовете…или когато е критична, изпълнена с интелектуален патос. Двата вида ми харесват.

(И тъй като това е пример за блог публикация, ясно ще видите, че тук аргументативните способности, които показвам са слаби. Това е така, понеже знам, че това е блог публикация, а не есе.)

В заключение мога да отбележа, че невниманието (от смислова, граматическа и стилистическа гледна точка) и малкото отделено време от страна на списващите блогове влияе върху качеството на публикациите. В този смисъл, ако сте още ученик или по някаква професионална причина Ви се налага да пишете есета, то тази разсеяност и невнимание непременно ще повлияят на качеството на есетата Ви, тъй като блогът става навик. Казвам го по наблюдения върху себе си и върху околни, които се занимават с есета.

П.П. Темата може да има и допълнение, тъй като наистина е много обширна и в никакъв слъчай не може да се побере между 1000-2000 думи.

П.П.П. Тъй като това е блог публикация, която сама по себе си е пример, а в същото време и аргумент, следващото нещо, което ще се появи в този блог е есе (обещах), което също ще е аргумент и защита.