Ще се случи нещо чудесно

В контекста на великата „Одисея“ на Артър Кларк, минавайки през гениалния Велик диктатор на Чаплин и през (анти)утопичното прозрение на Джордж Оруел, длъжен съм да ви споделя следното:

Ще се случи нещо чудесно.

Не знам дали си давате сметка. Очевидно досега човечеството е живяло в някаква илюзия за свободата, която притежава…и свободата, която го притежава. Нека обобщя, обаче разбъркано.

Нямало проблем Джулиан Асандж да бъде екстрадиран в Швеция. Така смята вездесъщото Английско правосъдие. То смята, че би било най-добре Асандж да бъде пратен в Швеция, където да бъде поет от тамошното правосъдие по обвиненията за изнасилване. Съвсем между другото, те, обвиненията за изнасилване, се родиха по неправилен начин. След като запорираха всички сметки на Wikileaks, затвориха главният домейн и видяха, че са безсилни…Великите изтръпнаха и започнаха да се хващат за най-малкото и най-дребното. Подозирам, че смятат да приложат а’ла Капоне методи, само и само да осъдят Джулиан. В цялата суматоха, която предизвика Wikileaks, измежду всички опити да бъде спрян, някак си големите глави пропускат една дребна, почти незначителна подробност – хората не са глупави. Честно казано, нямам ни най-бегла представа как може целият свят да живее с мисълта, че целият свят е глупав. Тоест, всички хора да живеят с мисълта, че всички хора са глупави. Само по себе си – това е глупост. Разбира се, позволявам си да глобализирам, да сложа всички под един знаменател, понеже явно масата си е маса.
Та…Асандж най-вероятно ще бъде съден, макар вероятността да се отърве също да съществува. Ето какво имам предвид.
Големите глави, Великите, смятат, че могат да си позволят да си играят със свободата. Онази свобода, на словото. Смятат, че са толкова недосегаеми, че могат да потулват истината. Знам, че звучи прекалено силно. Знам, че и следващото ще прозвучи така, но…големите глави, Великите, нямат такава сила. Това се доказа от цялата активност около Wikileaks. Някак си, обществото започна да се пробужда от една летаргия. Макар и малко, то апелира към всички мислещи самостоятелно. Апелира за действия.

Това доведе до редица събития, които днес звучат като новината на деня, утре няма да са толкова интересни, обаче в други ден, ще се изучават в часовете по история.

Действията ли? Ей, хора! Падат диктатори. Едни от последните. Опитват се да изтръгнат още малко на платинените си престоли, обаче пропускат да погледнат през високите прозорци и да видят как обществото ги мрази и има намерение да ги свали.

Знам, че трудно се прави връзка между Wikileaks и свалянето на диктатори. Да речем, че това е само една метафора за свободата. Свободата, за която Виктор Юго споменава, че започва с ирония. Нека се плъзнем по хронологичната права малко назад. Съвсем малко.

Ню Йорк Таймс твърдеше, че Wikileaks, разкривайки секретни телеграми, е повлиял за свалянето на Зин ал Абидин бен Али. Цялата какафония, която (може би) предизвика Wikileaks накараха бен Али да си тръгне. Той нямаше друг избор, понеже на хората им писна. След като им писна, те показаха признаци на общество. Това общество си отсвири президента си. Ей, хора! Свалиха си президента, защото им дойде до гуша.

В Египет Хосни Мубарак си помисли, че може да разиграва сънародниците си като маймуни – да им поставя лепенки на устите, да командва пресата, да забрани Интернет…и какво видяхме? Милицията и военните не вдигнаха палка срещу сънародниците си. Отново видяхме общество. Такова общество, което събира два милиона протестиращи и в прав текст казва на диктатора си „Махай се! Не си желан!“. Ей, хора! Свалиха си президента, щото им дойде до гуша.

В Либия Муамар Кадафи си повярва, че може да накара своите симпатизанти да излязат и да бият протестиращото общество. Каза, че е време за гражданска война. А какво виждаме? Общество, което със зъби и нокти се бори да го изрита по задните части, чиято форма и пропорции е запомнило креслото, от което 42 години се подиграва със сънародниците си. Обаче обществото ще отсвири и него. Ей, хора! Ще си свалят диктатора, защото им дойде до гуша.

Ей, хора! Кога и на вас ще ви писне от куминистическите фигури, които днес удобно управляват вашите животи? А когато ви писне, ще излезете ли да свалите вашите президенти/диктатори?

Нещо чудесно ще се случи. Облаците се разпръскват. Слънцето пробива. Ние излизаме от мрака и вървим към светлината. Ние влизаме в един нов свят, един по-добър свят, в който хората ще се издигнат над омразата…

Душата на човека е крилата и той най-сетне ще се учи да се извисява. Той лети към небесната дъга, към надеждата, към бъдещето…Славното бъдеще което принадлежи на теб, на мен, на всички ни. На нас.

Ей, хора…

Advertisements

2 thoughts on “Ще се случи нещо чудесно

  1. Поздравления за есето!

    Дано наистина се случи нещо хубаво!…
    И дано и българите разберат, че имат силата да назначават и да уволняват правителствата си.

  2. Pingback: Ще се случи нещо чудесно | Bulgarian Blog

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s