Нов медал, малко блясък и стара плесен

Пази Боже тъкмо беше довършил един от научните си трудове „Особености на пост-травматичния стрес при плодните мушици“ и се готвеше за пир в кръчмата, когато на врата му позвъни вещицата Фея – единствената истинска вещица в диаметър от стотина километра.
Фея търсеше нашият уважаван професор, само когато имаше нужда от пари или искаше да покаже последното си изтезано заклинание. Последното беше успяло да превръща сапунът в кюфтета, ако трябва да сме искрени.

– О, здравей. – с лека досада отвърна Пази Боже, почесвайки брадата си. – Да имах време, да те по…
– Да, да. Здравей. –- прекъсна го Фея по средата на изречението, пусна от рамото си старата чанта и се самопокани. – Да вляза да пием едно кафе. Искам да ти кажа нещо важно.
– Свършил съм кафето. – изпуфтя Пази Боже и погледна часовника си. – Влез, де. Имам джин. Има и стар компот от праскови.

Фея го избута от прага, насочи се към кухнята, хвърли чантата на стола, открехна прозореца и се настани на зеленото диванче. Изчака Пази Боже да влезе също в кухнята, примоли го за запалка, а със запалката и за цигара. После с игриви, жадни очи посочи рафта с чашите.

Пази Боже сложи по една малка и по една водна чаша. Не че нямаше други, но не смяташе, че си заслужава точно за Фея да вади хубавите чаши. Обърна се, бръкна в хладилника и извади джина и компота. Тъй като го беше държал на последната решетка, точно под камерата, буркана с компот веднага се изпоти. Професора запали цигара, нарочно не сипа нищо в чашите и седна.

– Кажи сега, какво има? – изкуствено ведро попита.
– Абе, нали съм ти казвала за оня, дето исках да го правя човек? – опита Фея, докато сваляше зеленото си палто от изкуствена змийска кожа. – Оня, дето реши, че не е зле да ме напусне, когато имах нужда от него.
– Да, сещам се. Искаше да ми става ученик, обаче го отрязах, защото вече поостарях и не мога да отделя нужното внимание.
– Да, същия. Значи… – проточи последната буква, за да разчовърка старческото любопитство Фея. – …решил бил да става подреждач на емоционалния и творчески хаос. Дори иска да кандидатства, видиш ли го? С него, оная, дето цаних за снаха.
– Чия снаха, бе? – вече истински се учуди Пази Боже и показа готовност да се включи по-активно на психо-вълната на Фея.
– Е, как, бе? На Недоглед. – дръпна се за момент старата вещица. – Онази, бе. Тихина Ивановна. Тя искала да става режисьорка на съдбите, а Страхлислав да ѝ бъде помощник. Покрай това, ако можел и да усвои някои похвати на великите ни кумири, на които ни учеха да се кланяме. Искали да бъдат допуснати в храма, бе.
– А! – цял подскочи Пази Боже. – Това е лудост. В храма дори ти навремето нямаше да влезеш, ако нямаше кой да ти бутне рамо.
– Не говорим за мен. – с болка от истината отвърна Фея. – Говорим за тях. Та…искали били да минат трите изпитания. Дори, както ми каза информатора, щели да положат всички усилия.
– И какво?
– Е, как какво? Трябва да се обадя на Рене да ги спре, обаче исках първо да го говоря с теб, понеже няма на кого да го кажа.
– Виж, Фея. Аз мога само да ти дам съвет дали да направиш нещо. Не мога да го реша. Все пак, защо искаш да ги отрежеш. А и как мислиш, че ще стане.
– Да ти кажа честно, след като последния път Тихина ме навря в помийната дупка, доста нощи не спах. След като научих за техните намерения, спретнах набързо едно гадно заклинание, с което май ще им пресека мераците за каквото и да е.
– Чук за теб! – разтрепери се Пази Боже. – Не е честно.
– Е, да, ама не е честно и оня Страхльо да ме оставя на сухо и да избяга ненадейно през решетките ми, нали? Та, сега се чудя. Ако се обадя на заекващия Рене, дали той може да се врътне тук-там. Има познати, които могат да попречат на Тихина, а за Страхлислав ще бъде детска игра.
– И как мислиш, че ще ги заболи повече?
– Ами, виж сега…Тихина наистина може много неща. Аз за това я исках за снаха, ама тя се дръпна само при мисълта, че може да не е със Страхльо. А пък той е като теб – има някакво огромно самочувствие, което с времето беше покрил поне на две трети. Дори веднъж с Лебед не успяхме да изложим тезата си, без да ни закопае.
– И какво? – дръпна се професора, леко шамаросан от сравнението между него и Страхлислав Табаков. – Викаш първо да порежеш нея, за да го боли, а после да го пуснеш до второто изпитание, след което и него да порежеш, че да го позаболи повече.
– Да.
– Трудно ще го заболи. Той има опит и тренинг от годините. Нали знаеш, че се опита да влезе в един друг храм, обаче там по обективни причини го отрязаха други хора. А тази Тихина…виждал съм я. Не е глупаво момичето. Схватливо е, много бързо успява да излови всичко, което ѝ се подава. Така да се каже, ако ми позволиш нахалното твърдение, обаче тя е много повече, отколкото успяваш да направиш с твоите деца. Та по тоя повод…де да знам. Май ще ги заболи. Ама не съм сигурен дали ще успееш да ги пречупиш. – Пази Боже забави темпото, пое глътка дим, а после с острота попита – Ти искаш да ги пречупиш, нали?
– Искам! – отговори Фея, сякаш си вярваше, че ако Тихина и Страхлислав бяха прости плебей, то тя сигурно би била патриций. – Искам! Не само искам! Трябва да го направя!
– Губиш си времето. Сега няма да успееш да го направиш, а после ще са прекалено силни. Пу, да ти имам бабешкия изкуфял акъл.
– Да, ама заклинанието ми е повече от силно.
– Хайде, драга. С твоето заклинание, яхай метлата и далеч от очите ми.
– Ей…

Фея не успя да довърши, понеже Пази Боже я беше хванал за ръката и я дърпаше към вратата. На раздяла, той я посъветва:

– А за вечна младост и живот, изпи една чаша сода каустик. За успех в начинанието, в една чаша изсипи сто грама бром и ситно нарязан чесън.

Advertisements

One thought on “Нов медал, малко блясък и стара плесен

  1. Pingback: Нов медал, малко блясък и стара плесен | Bulgarian Blog

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s