Мнимият лъжец – част I

В студената зала на Храма кипеше усилена репетиция. Недоглед-Глед, Иронията, Гротеската, Шегата, Сълзите и Бог съвсем скоро щяха да поставят пиесата си “Мнимият лъжец”. Бог беше сценарист, режисьор, сценограф, осветител, тонрежисьор, декоратор и второстепенен герой. Недоглед-Глед играеше ролята на несправедливо обвинен в лъжа, средностатистически човек. “От простолюдието” – както майка му обичаше да забелязва. Иронията и сестра ѝ Гротеската пък играеха ролите на изкусителка и прелъстителка. Сълзите и Шегата бяха на сцената, понеже се бяха измолили Бог да им даде някаква роля, та той им измисли най-простата роля – да се пречкат и да създават паника.

Бог се бе постарал за тази си пиеса. Прожекторите не бяха какви да е. Беше им придал своята Божия светлина, та осветеният декор на кухня изглеждаше някак ефирен и причудлив. Светлината придаваше особена изящност на старите мебели, изтърбушения диван, различните столове и масата. За масата бе измислил нещо просто, понеже простолюдието щеше да отиде на пиесата. Беше сложил няколко чашки, а в средата – бутилка евтин джин. От най-долнопробния.
Недоглед-Глед пък изглеждаше причудливо в тези дрипави и смачкани риза и дънки, които бяха облечени в него. Благият му, интелигентен и еродиран поглед, както и несресана коса отричаха основното обвинение и проблем в пиесата – неговата лъжовност. Издъвканите от пералнята дънки пък бяха хитро измислени и съвсем на място, за да подчертаят лежерния му вид, по който щяха да се влюбят момичетата, които специално бяха поканени на хубави места.
Иронията изглеждаше точно като себе си. Красивата ѝ къдрава коса се спускаше свободно до раменете, за да привлече погледите към широкото деколте и добрите ѝ форми. На устните си бе сложила онзи тъмно-червен гланц, който успяваше да отвлече вниманието на хората от двете дупки на лицето ѝ, в които нямаше очи. Късата ѝ пола пък привличаше погледите нагоре – към скрито послание на липсата бельо. Разкривените ѝ крака трудно се забелязваха от тънкия ханш.
Сестра ѝ – Гротеската от часове се опитваше да свикне с новият модел кокили. Използваше само един кокил, за да може да изглежда що годе балансирана в дължината си. Единият ѝ крак беше по-дълъг от два метра, та кокилът ѝ трябваше, за да може поне спокойно да се движи на сцената. Отдавна бе отказала да прави каквито и да било козметични промени по тялото си, защото освен скъсяването на крак, трябваше да се съгласи до липосукция на челото, обезкосмяване на козината на дясната ръка, както и пластична операция на лява ѝ буза, която смело стигаше до самият лакът. Тази пиеса беше важна за нея, понеже тук щеше да разбере дали може да има приятелства и дали ще говори с някого извън божественото си семейство.
Шегата свободно се рееше из сцената и подкопаваше интриги. Това бе единствената ѝ работа извън пиесата. В пиесата, тя щеше да има почти главна роля, която със сигурност ще се харесва винаги – дори след векове, когато Бог режисира постановката за милионен път.
Сълзите обаче бяха в гримьорната и се опитваха да намерят идеалния баланс между форма и съдържание – изпробвайки какви ли не цветове върху голите си тела. Близначките отдавна бяха стигнали до съгласие, че в тази пиеса дрехите са ненужни в смисъла на съвършената чистота на образите ѝ.

Advertisements

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s