Здравейте, отново.

Въпреки, че имам трудност при признаването – „Не успях.“ Това е и скромната причина отново да се появя, вече с далеч по-различна (надявам се) аудитория. Далеч по-различен стил, с по-добри аргументативни техники. Нека да започна с първото признание:

Не успях да свърша това, което исках. Какво е то? Исках да регистрирам stenata.org, която щеше да бъде нещо като поле за изява на вече пренебрегналата много комплекси, скромна, но моя личност. Имах идея там да пиша изчистено и аналитично. С елементи на ирония и сарказъм, разбира се. Нещо подобно на сатирата. Е, не стана. Банална причина – липса на финансов ресурс. Знам, че звучи смешно в днешно време, с оглед работата, която работих, но такива са фактите. Не успях да отделя сума, която в сегашното си положение виждам като цяло състояние. Не успях да развия идеята си толкова мащабно, че да направя всичко по силите си да я защитя. Съжалявам. Дължа извинение на всички хора, които подведох в намерението си. Извинявай, Мина. Извинявай, Светла. Извинете и Вие, които щяхте да разберете за stenata и щяхте да се включите.

Благодаря за указаната подкрепа, макар да не сте разбрали, че Вие означавате много за мен.

С какво още не успях? Не успях да преодолея грандоманията си. В контекста на постоянното внимание, което получава всеки, който е събрал сили и смелост да бъде автор в блогосферата – не успях. Все още мисля, че нещата, които мисля и казвам имат стойност за някого. Съжалявам. Не себе си, а блогосферата. Думичката „блогосфера“ няма да се среща често тук.

След като признах, че не се справих, май е време да поискам още един шанс. За нещастие, не владея пинизите на политиците, които лъжат, но за сметка на това мога да бъда най-добронамерено искрен. Затова…

Искам отново да изразявам позицията си в тази форма. Искам отново да пиша неща, които моментното вдъхновение ми носи. Искам отново да знам, че моята позиция и мислене не са самотно блуждаещи в пространството и времето. Искам да знам, че има хора, които ще отделят от времето си, за да прочетат написаното. Поради тази причина…

Ще отделям повече внимание, когато пиша. Ще се старая да преглеждам внимателно написаното, защото не искам да се срамувам от него. Ще защитавам позицията си, ако се появи дискусия. Ще се старая да пазя това място по-чисто от предишните, които съм обитавал.

Обаче…тук ще публикувам не само позицията си, а и разказите, които съм съумял да напиша през времето. Вече минали през известна доза преработка, сортиране и тъй нататък. Преди не успявах да набера смелост и да покажа написаното. Вече смятам, че хората, които ще влизат тук, ще са готови да понесат написаното под тази форма. Дори мисля, че тук е мястото да започна една сатирична поредица, в която да успея да въплътя себе си, алтер-егото си, да добавя събирателни образи на хората, които са ми дали нещо…и да ги пусна по течението. Не си падам по стила на един бразилски писател, за това не ми се иска да звучи толкова грандиозно, философски и прочее.

„Отвъд пределите на разума“ ще е мястото, на което ще се събирам всички творчески експресии, които ще ме бутат напред. Същите творчески експресии, които са бутали и Алехандро Ходоровски, Фернандо Арабалд, Луис Бунюел и Салвадор Дали, напук на пречките, които тези експресии непрекъснато предлагат.

Ще има музика.

Ще се радвам на вашите коментари, както винаги съм се радвал…тук разликата е, че почвам една по-различна страница, в която вече имам идея какво правя. Дори се чувствам уверен, което е добре, смятам.

Не знам дали моментът е правилен. Знам за датите. Знам какво се случва. Сутринта знаех, че този ден ще е по-различен. Не защото ще се преборя с фирмената бюрокрация, за да си взема документите и трудовата книжка. В цялото време от шест часа, които прекарах сам със себе си, успях да се убедя, че така е по-добре. Знаех, че когато се прибера ще направя отново едно такова местенце, в което ще събирам тази съвкупност от красиво подредени букви. Защото ми липсваше.

Когато започнах да пиша тези редове, по неясни причини попаднах на блогът на Светла. Без да съм очаквал, там видях следното: In memoriam Борислав Борисов. Това ме накара да изпитвам от онези неприятни чувства в стомаха, които променят целият ти ден. Този човек, когото не познавам, винаги е будил възхищение. Дори една състезателна „завист“ (в положителен смисъл). Така и не събрах смелост да публикувам коментар там, а от един от постовете на Светла, разбрах, че ще ми е извънредно приятно да се запозная с този човек. Все оставях за по-натам. Все имаше по-важни неща за правене.

В тази връзка, изпитвам непреодолимо желание да изчистя образът на господин Борислав Борисов, така както пък на мен ми изглеждаше в публикациите си понякога:

Да, знам за датите.

Така довършвам тази поредна, но и първа публикация. С молба за извинение, благодарност и мотивирано желание за писане. За творене.

Сигурно след малко ще съжалявам, че не задържах този текст за последните дни от седмицата. Все още съм твърде млад. Не знам кое е правилно…и кое не.

Advertisements

One thought on “Здравейте, отново.

  1. Благодаря ти за хубавите думи за Борислав, Краси. Той много те ценеше.

    И – честит нов проект! Сега имам една липса по-малко, макар загубите да бяха несравними.

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s