Разделяне на фотографски архиви

Случи се, че вече не можех да се ориентирам къде е дадена снимка, когато търся. Разбира се, от месеци насам търся удобно разделение на снимките. Първо пробвах по дати. После по имена, които да подскажат какво се е случило на съответната дата…обаче не успях. Затова реших, че най-добре би било да ги разделя по категории, както сметна за добре.

След дълъг размисъл сметнах да са разделени така:

-Abstract (абстрактно) – това са снимките, които не се вписват в други раздели, обаче имат някаква стойност откъм композиция, смисъл, послание или история.

-Animals (животни)

-Black and white (черно-бяло) – понякога красотата на един кадър може да се лиши само когато сянката контрастира на белия обект. Всичко това е само една красота, която е строго индивидуална, понеже всеки, който е заставал зад камера, е виждал различни красоти през визьора.

-Conceptual (концептуално) – това са онези кадри, които сте видели в момент на някакво deja-vu и знаете, че конкретният кадър е част от нещо, което още не сте успели да сглобите. Всъщност, това е усещане, защото такива кадри лесно може да сбъркате с абстрактните и тези, които са неопределени.

-Documentary (документална/документалистика) – тук нещата отново са специфични, понеже можете да объркате този жанр с фотожурналистиката. Лично аз виждам документалната фотография като такава, която отразява САМО случващо се събитие. За фотожурналистиката ще стане дума малко по-нататък. Самата документалистика не е за пренебрегване или подценяване, защото целта ѝ е да отрази едно събитие през възможно най-много ъгли. Но само да го отрази.

-Long exposure (дълга експозиция) – Експозицията, най-общо казано, е количеството светлина, което достига до лентата или цифровия сензор. „Дълга експозиция“ като снимка подсказва, че е концентрирала повече светлина. На експозициите имам намерение да се спрем по-нататък, когато разпиша по-сериозно придобитите познания в тази област. Снимките, в които е попаднала повече светлина (от движещи се обекти) изглеждат по-атрактивно, защото там може да се проследи движението на обекта, който излъчва светлина.

-Macro (макро) – чували сме много за този вид фотография. Най-просто казано, „макро“ представлява снимането отблизо на малки обекти. Например – монета. В използваната снимка по-долу ще видим друг често сниман набор от обекти – капки по стъкло. На този вид фотография ще се спрем по-нататък, когато се разпише съответната публикация.

-Nature (природа) – друг чест обект на възхищение. Много грешно хората свързват пейзажите с кадрите на природа. Това не е точно така. Природа има навсякъде около нас – малки паркчета с дървета и др. На пейзажната фотография ще се спрем по-нататък, когато стигнем до съответната публикация.

-Night (нощ) – смятам, че това е един от привлекателните стилове, понеже при него се изискват определени познания, ако работите с ръчни обективи и ръчен режим. При нощната фотография се изискват освен познания и умения – сериозно въображение. Нощната фотография предполага дълга експозиция. По тази причина – на нощната фотография ще се спрем когато стигнем до експозициите. По-долу ще видите кадър, в който отново експозицията сравнително дълга.

-People/Portrait (Хора/Потрети) – тук би било по-удачно да се спрем върху портретите. При хората е ясно, че става дума за кадър, в който има много хора. В портретната фотография в голям процент от случаите става дума за един човек като обект на фокуса. Тук смятам, че очите играят най-важната роля, понеже те издават всичко. Едни от най-добрите кинорежисьори предпочитат при портретните сцени да се виждат само очите на актьора/актрисата, тъй като чрез тях се предават много послания.

-Photojournalism (фотожурналистика) – това е онзи стил, за който исках да отделя една от най-сериозните (като обем) публикации, защото темата е твърде всеобхватна. Такава е, защото журналистиката е навсякъде. И е жестока по трудност – независимо дали използвате текст или фотос. За момента ще се спрем на фотожурналистиката. Тя би трябвало да отрази болезнен за обществото проблем, тъй като журналистиката има за цел да бъде коректив на въпросното общество. Проблемът, който се пресъздава, разбира се, е съвсем на творческа основа. Освен нея, като граждани, фотографите имат право да изразят позицията си, проблематизирайки. Нека да е по-дълго в съответната публикация.

-Uncategorized (Некатегоризирани) – най-общата графа, която съществува във фотографията. Кадрите тук може да се използват във всякакъв контекст, понеже трудно се вписват в дотук посочените категории.

-Underwater (под вода, подводни) – това са всички кадри, които сте уловили под водата. По-долу няма да видите пример за истинска подводната фотография, защото снимката ПРЕСЪЗДАВА усещането за подводна фотография.

-Urban („градска“) – с този раздел никой не се стреми да покаже колко по-величав и елитарен е големият град в сравнение със селата. Наименованието идва по незнайни причини, но основното послание на този жанр по-скоро би бил показване на уличната обстановка. А тя – тя е навсякъде.

Смятам, че фотографията трябва да е позитивна в известен смисъл, обаче далеч по-критична, ако в нея има някакви наченки на общественост. Но…преди всичко, фотографията е творчество. В този смисъл и контекст – моят съвет към всички би бил: „Не се съобразявайте с постановените естетически норми, когато видите, че вашият вариант е по-добър от тях.“.

Надявам се това да е началото на поредица от статии, които ще пиша по-скоро заради собствената си теоретична босота в тази област, като се надявам те да помогнат на хората, които попадат по една или друга причина тук.

Здравейте, отново.

Въпреки, че имам трудност при признаването – „Не успях.“ Това е и скромната причина отново да се появя, вече с далеч по-различна (надявам се) аудитория. Далеч по-различен стил, с по-добри аргументативни техники. Нека да започна с първото признание:

Не успях да свърша това, което исках. Какво е то? Исках да регистрирам stenata.org, която щеше да бъде нещо като поле за изява на вече пренебрегналата много комплекси, скромна, но моя личност. Имах идея там да пиша изчистено и аналитично. С елементи на ирония и сарказъм, разбира се. Нещо подобно на сатирата. Е, не стана. Банална причина – липса на финансов ресурс. Знам, че звучи смешно в днешно време, с оглед работата, която работих, но такива са фактите. Не успях да отделя сума, която в сегашното си положение виждам като цяло състояние. Не успях да развия идеята си толкова мащабно, че да направя всичко по силите си да я защитя. Съжалявам. Дължа извинение на всички хора, които подведох в намерението си. Извинявай, Мина. Извинявай, Светла. Извинете и Вие, които щяхте да разберете за stenata и щяхте да се включите.

Благодаря за указаната подкрепа, макар да не сте разбрали, че Вие означавате много за мен.

С какво още не успях? Не успях да преодолея грандоманията си. В контекста на постоянното внимание, което получава всеки, който е събрал сили и смелост да бъде автор в блогосферата – не успях. Все още мисля, че нещата, които мисля и казвам имат стойност за някого. Съжалявам. Не себе си, а блогосферата. Думичката „блогосфера“ няма да се среща често тук.

След като признах, че не се справих, май е време да поискам още един шанс. За нещастие, не владея пинизите на политиците, които лъжат, но за сметка на това мога да бъда най-добронамерено искрен. Затова…

Искам отново да изразявам позицията си в тази форма. Искам отново да пиша неща, които моментното вдъхновение ми носи. Искам отново да знам, че моята позиция и мислене не са самотно блуждаещи в пространството и времето. Искам да знам, че има хора, които ще отделят от времето си, за да прочетат написаното. Поради тази причина…

Ще отделям повече внимание, когато пиша. Ще се старая да преглеждам внимателно написаното, защото не искам да се срамувам от него. Ще защитавам позицията си, ако се появи дискусия. Ще се старая да пазя това място по-чисто от предишните, които съм обитавал.

Обаче…тук ще публикувам не само позицията си, а и разказите, които съм съумял да напиша през времето. Вече минали през известна доза преработка, сортиране и тъй нататък. Преди не успявах да набера смелост и да покажа написаното. Вече смятам, че хората, които ще влизат тук, ще са готови да понесат написаното под тази форма. Дори мисля, че тук е мястото да започна една сатирична поредица, в която да успея да въплътя себе си, алтер-егото си, да добавя събирателни образи на хората, които са ми дали нещо…и да ги пусна по течението. Не си падам по стила на един бразилски писател, за това не ми се иска да звучи толкова грандиозно, философски и прочее.

„Отвъд пределите на разума“ ще е мястото, на което ще се събирам всички творчески експресии, които ще ме бутат напред. Същите творчески експресии, които са бутали и Алехандро Ходоровски, Фернандо Арабалд, Луис Бунюел и Салвадор Дали, напук на пречките, които тези експресии непрекъснато предлагат.

Ще има музика.

Ще се радвам на вашите коментари, както винаги съм се радвал…тук разликата е, че почвам една по-различна страница, в която вече имам идея какво правя. Дори се чувствам уверен, което е добре, смятам.

Не знам дали моментът е правилен. Знам за датите. Знам какво се случва. Сутринта знаех, че този ден ще е по-различен. Не защото ще се преборя с фирмената бюрокрация, за да си взема документите и трудовата книжка. В цялото време от шест часа, които прекарах сам със себе си, успях да се убедя, че така е по-добре. Знаех, че когато се прибера ще направя отново едно такова местенце, в което ще събирам тази съвкупност от красиво подредени букви. Защото ми липсваше.

Когато започнах да пиша тези редове, по неясни причини попаднах на блогът на Светла. Без да съм очаквал, там видях следното: In memoriam Борислав Борисов. Това ме накара да изпитвам от онези неприятни чувства в стомаха, които променят целият ти ден. Този човек, когото не познавам, винаги е будил възхищение. Дори една състезателна „завист“ (в положителен смисъл). Така и не събрах смелост да публикувам коментар там, а от един от постовете на Светла, разбрах, че ще ми е извънредно приятно да се запозная с този човек. Все оставях за по-натам. Все имаше по-важни неща за правене.

В тази връзка, изпитвам непреодолимо желание да изчистя образът на господин Борислав Борисов, така както пък на мен ми изглеждаше в публикациите си понякога:

Да, знам за датите.

Така довършвам тази поредна, но и първа публикация. С молба за извинение, благодарност и мотивирано желание за писане. За творене.

Сигурно след малко ще съжалявам, че не задържах този текст за последните дни от седмицата. Все още съм твърде млад. Не знам кое е правилно…и кое не.