Още една причина да си купя широки панталони.

Във виртуалната реалност, в която прекарвам някакви часове на ден, спазвам поведение, не по-различно от това, което спазвам докато уча, работя или снимам. Тук, в този виртуален свят, съм толкова отворен към познанства и споделяне на опит и информация, колкото съм отворен и в невиртуалния свят. Прост пример може да бъде даден лесно — ти, читателю, четеш това, което сигурно би чул да излиза от устата ми, ако се случи, че сме в едно заведение или пътуваме на една седалка в автобус. Разликата между виртуалния и реалния ми живот е тази, че в реалния по-често използвам устата си, за да споделям, а във виртуалния – всичко споделено излиза изпод пръстите ми. Харесвам този пример.

Докато се разхождам по улицата, винаги съм се радвал на звука от любими песни, които се носят отнякъде. Нерядко избирам да съм на места, където от говорителите на уредбите се носи музиката, която обичам. Докато се разхождам по виртуалните улици, сам избирам коя музика да ми прави компания. По подобен начин избирам и кашоните със странни книги, отколкото лъскавите книжарници. За щастие, все още мога и виртуално да предпочета кашоните със странни книги.

Когато говоря на улицата, не свеждам глава, за да казвам тайно и тихичко какво мисля, когато се разхождам със събеседник. Е, тук е разликата между виртуалното и реалното битуване – тук мога да напиша всичко, което ме вълнува, а читателят да предпочете дали му е приятно да обърне внимание на това, което казвам.

Толкова с реалния свят.

Всъщност, по-интересен е виртуалният. Е, не съм психолог или социолог, който да може да развие сериозна тема, с железни аргументи по повод това твърдение. Но пък, понеже това са моите байтове, мога да аргументирам твърдението си с аргумента, че именно виртуалният свят е повод за най-голямата радост от оценка, която съм получавал. Туйто.

Можеш да се информираш какво е acta, а можеш и да не го направиш. Това си е твоята свобода на избор дали да получиш информираност или не. Няма да ти казвам какво е acta, обаче ще ти кажа какво виждам в нея за вредно, както и какво е най-правилното решение на проблема. За мен.

- Мрежата ти дава възможност да се докоснеш до хиляди прекрасни музикални произведения, които да те вдъхновят да създаваш. Без значение дали произведенията са комерсиални или не. Ти имаш възможност, имаш свобода на избор дали да го направиш. Имаш право и само да консумираш, макар консумацията да е проява на хедонизъм, който за мен е безразличен. Независимо за какво използваш приятните звуци от любимата музика, до която можеш да се докоснеш през мрежата, помисли дали би ти било приятно, ако нямаш право да се докоснеш до нея.

- Мрежата ти дава възможност да се докоснеш до литературни произведения, да разшириш общата си култура, да надграждаш, да изпитваш прекрасното удоволствие да се запознаваш до нови светове. Разбира се, винаги можеш да отидеш и да си купиш книга от книжарница или да я потърсиш в кашоните. Обаче, освен теб, има хора, които плахо стъпват в литературните локви. Не искат да намокрят обувките си. Затова проверяват авторите – запознават се със стилът им, с техниката им, преценяват къде е пресечната точка на удоволствие от литературата. Хм…дали би бил щастлив, ако не се запознаеш в мрежата с творба на автора, би ли се поставил в положение, в което четеш книга, а продавачката в книжарницата настоява да я купиш или да напуснеш? Не мисля.

- Мрежата ти дава възможност да гледаш любимите си игрални, документални, анимационни и прочее филми. Тук оставям, поне веднъж, заяждането дали филмите, които харесваш са смислени или не. Имаш право да гледаш затормозяващ, тежък филм, когато си в определен период, имаш право да гледаш и лежерен филм, когато искаш да отпуснеш. Да, обаче тук имаме няколко града, които имат киносалони. Имаме и телевизия, която обича да принуждава зрителите да гледат само лежерни филми. В този смисъл, мрежата им дава свободата да изберат какво да гледат. Ако живееш/е/ в малък град, щеше ли да ти е безразлично дали имаш тази свобода и дали искат да я отнемат?

Все едно, мрежата ти дава не само тези три музика, книги и филми. Като потребител, каквито сме всички, сигурно виждаш много полезни, прекрасни, фантастични, неописуеми благости, които мрежата ти дава.

Независимо от световете, човек говори през собствения си опит. Открих музика, която обичам – в мрежата. Любимите ми автори – също срещнах в мрежата. Любимите си режисьори и филми – също. В резултат на това, събирам пари за пълното съдържание на издадените албуми на любимите си групи, библиотеката ми натежа…а и водих плодотворен разговор с Дом на киното, където да прожектират любимите ми филми и да ме информират кога това ще се случи.

По-простичко казано: мрежата ми помогна. Много.

Сигурен съм – на теб също ти е помогнала. Не можеш да ме убедиш в противното.

В случай, че не ти е съвсем безразлично дали ще ти помага и занапред, много бих се радвал да те видя не тази, а другата събота, 11.02.2012 г. в София, около НДК. Лесно ще се разпознаем. Сутринта, в около 11:00 ще се съберем, сигурно ще продължим дискусиите след 16:00, някъде другаде. Събота е, ако си в сесия, надали ще имаш изпит в събота.

Сега стискам палци мрежата да ти е била полезна, да цениш и пазиш свободата….и да дойдеш.

П.П. Липсата на препратки

Не отне много време на някои хора да се сетят, че устният изпит е повече от задължителен. Разбира се, всяко добро решение бива съпътствано от хиляди лоши.

Разбира се, сега се питате какво и защо не ми харесва и дали това не е просто поредната контра, съвсем безплодна.

Все си мисля, че има нещо неправилно в самата хрумка оценката от матура да се приема като заместваща журналистическото есе. Да, да – наясно съм, че Д. Оруел твърди, че здравият разум не се подава на статистика. В духа на статистиката, можем да разгледаме неясна извадка относно средния успех на зрелостниците. Ако обърнете внимание на статистиката, ще видите, че определено петиците са много, много, много. Прекрасни оценки. В случай, че си мислите, че статистиката е добра, винаги можете да обърнете внимание и на този материал.

След всичко дотук, все си мисля, че мога да задам три въпроса.

1. От познати, които учат в СУ…е, ще го кажа – чувам как преподаватели обясняват на студентите колко НБУ бил гаден, а студентите, частни – глупави. За един семестър в НБУ не чух нито един преподавател да каже лоша дума, да намекне каквото и да било в неприятен смисъл, за който и да е от университетите или академиите. Та…ако тихата война между СУ и министъра на образованието, дали ще се подобри качеството на журналистите, които се бълват като от конвейр?
2. Ако приемем конспирационното твърдение, че преподавателите в училище помагат на зрелостниците по време на матурите, това означава ли, че цялата идея на висшето образование е размита и „заради едното дррррррр пред името“*[1] са необходими всички тези фарсове?
3 Трябва ли всички, които кандидатстват журналистика да се запознаят с този чудесен текст*[2]?

П.П. Каква е вероятността журналистическото есе, което ще пишат кандидатите, да бъде с тема „Сопа“ и това в унисон ли ще е с най-силния инструмент на властта – грешната, изфабрикувана информация и едностранни гледни точки, които медиите се опитват да вменят в прекрасните ни малки главици?
___________________________________
[1] Б. Нушич – „Д-р“, 1936
[2] Текстът е на английски език и разказва за илюзия, че журналистиката е нещо важно в България.

Тези дни попитах: „Ще размениш ли?“. Не „Ще изтъргуваш ли?“. Не очаквах някой да забележи този въпрос. Обаче днес видях отговор, който не очаквах.

Преди няколко години, когато Мартин Карбовски правеше умни репортажи, преодолявах цинизма, защото самият цинизъм имаше смисъл да бъде там. Преди няколко години Карбовски не обичаше да се занимава с политика, пряко, дори я наричаше „мръсна“. Е, сега, след няколко години Карбовски се промени. Сложи риза. Сложи вратовръзка. Сложи тиранти. Запретна ръкави. Заразмята химикалка. Сложи на масата си Библия.

Обаче ми е смешно. В момента хората умират по това амплоа на Карбовски. Е, аз вече не се впечатлявам. Дълго търсих начин да убедя себе си, че това е провокация, от умните. Има някакъв смисъл да е такава. Библията, нерядко осветявана от жълта лампа…има как да бъде провокация. Размятането на химикалка, в комбинация със сериозен поглед и точни въпроси пък предполага някаква умна журналистическа, остра мисъл. Уви, при Карбовски в момента всичко се изчерпва до размятането на химикалката.

Вече се отвращавам от собствения си навик да въртя химикалка между пръстите.

Сега Карбовски кани известни лица. Участва в предавания, в които показва как се готви социална вечеря. А знаете ли кое е най-противното? Не, не е това, че няма никаква провокация в поведението и маниерите му. Не, не е и това, че в момента прави журналистика с джедайски меч, който свети в жълто. Най-противното е, че има наглостта да парадира с платнен транспарант, на който пише „TRUST US!!!“ („ВЯРВАЙТЕ НИ!!!“), който си е купил от концерт на Роджър Уотърс.

Не зная вие как приемате Карбовски. Не знам дали някога изобщо сте се опитвали да се занимавате с материалите му. Обаче до последно ще твърдя, че преди да изпадне в тая метаморфоза, правеше умни предавания. Циничността му беше провокативна. Дълбаеше малките проблеми, опитваше се през тях да обясни големите. Опитваше се да накара хората да се позамислят.

Сега…развява транспарант, който отдавна не е актуален. Самият Карбовски вече не е актуален. Не е актуално да се друсаш с хероин, да познаваш хора, които могат да наредят седем думи, напълно случайни, и да ги нарекат „поезия“. Не е актуално дори да се опитваш да провокираш хората.

Актуално е да развяваш розовата си химикалка, сякаш развяваш нещо друго, макар дълбокото съмнение, че има какво толкова да развяваш. За ценностите говоря, не за другото.

Обаче и сега се възхищавам на Карбовски. Той създаде ново течение в журналистиката, доколкото може да съществува такава дума, такава професия. Карбовски изроди любимите си „прокълнати поети“ и нарече „прокълнати журналисти“. И всичко това, защото се случи, че няколко души починаха след гостуване в жалката форма на журналистическо предаване, което води. Възхищавам му се, че е подразбрал отнякъде за прокълнатите поети.

Май за друго не му се възхищавам.

Обаче, виждате, както и аз виждам, Карбовски дава ревностно защитава свободата на словото и волеизявлението. Виждам, както и Вие, че това се харесва на хората.

Свобода на словото на Твореца на времето, пространството, пътищата, статуквото, цензурата. Да живее журналистиката, както и нейният Бог – Карбовски карБогски.

Споделям го и с Вас, приятели, за да разберете, че не сте прави, когато обвинявате приятелят ми Топлофикация, че се отнася несериозно с Вас. Опитайте се да вземете поне частица от това, което щедрите хора правят за нас, протягайки ни ръка.

И благодарете, както сам направих:

Здравейте, лъчезарни приятели от любимата ми компания – „Топлофикация“ АД

Цял живот вярвах, че ще кажа следващите слова на човекът, с когото ще прекарам живота си. Уви, живял съм в заблуда. Донякъде. Осъзнах, че всъщност, ако искам да живея в България, ще съм принуден да живея и умра с Вас, застанали плътно до мен, топлейки ме в студените зимни нощи. Без повече прелюдии, минавам направо към въпросните слова.

Вие сте причината, която ме кара да се събуждам с усмивка, широко отворени очи, два пуловера и желание за живот. Режисьорът Майкъл Къртис, в далечната 1942 година кара двама от героите във великия си филм „Казабланка’ да изрекат съдбовните слова: „This is the beginning of a beautiful friendship.“ (пр: „Това е началото на едно красиво приятелство“). Едва преди две години се сблъсках с още по-светлия филм на Емир Кустурица „Черна котка, бял котарак“. Там отново се сблъсках с тази реплика, изречена от устата на един изключително чаровен ром със златен зъб. Този месец…открих Вас. Вие ми бяхте написали писмо. Изключително романтично писмо, в което ме приканихте да дам и майчиното си мляко за да се отблагодаря за това, че сте ме топлили миналата година. В момента, в който видях красивото писмо – красиво, с внимание към детайла, нещо стопли сърцето ми. Не съм получавал любовни писма от години.

Отворих писмото съвсем грубо, защото подозирах, че съдържанието му няма да ми хареса. Подведох се от всеобщото мнение, че правите всичко възможно, за да Ви мразят. Е, към мен, Вие, прекрасни хора, явно сте избрали съвсем различен подход.

Романтиката е красива. Не слушайте хората, които Ви обвиняват, че се опитвате по зверски начин да свалите кожата от гърбовете им. Не, не са прави. Осъзнах, че се опитвате по елегантен начин да предразположите абонатите си, пардон, приятелите, да се разделят с всичките си пари, за да ги споделят с Вас. Тази мисъл ме сгря. Спомних си красивата почервеняла печка, пълна с нелегални дърва и евтини въглища, с която се топлехме, когато бях дете. Осъзнах, че Вие се грижите всеки един от потребителите Ви да получи нужната доза топлина, която да се опита с всяко свое лъчение да сгрее мокрите ни крака, прибирайки се от студеното навън, в което пъплим, връщайки се от работа, от която печелим точно толкова, че да се сгреем и задоволим най-първичните си необходимости. Самата мисъл, че Ви има, осмисля живота ми. Вашето присъствие ме кара да се чувствам далеч по-сигурен, всеки път, когато пресичам която и да е пешеходна пътека.

Добротата, жертвоготовността, с която ни разтоварвате от бремето на парите, е впечатляваща. Умът ми не побира как другите не го осъзнават. Също така, не разбирам как хората не са доволни от начинът, по който се опитвате да симплифицирате сложните математически операции, които формират красивите три-четири, прилежно сложени срещу удебелените букви на словосъчетанието: „Обща дължима сума“.

Бог здраве да Ви дава. Щастие също. Даром.

В този смисъл, искам да Ви предложа нещо, което би скрепило нашите взаимоотношения. Надявам се, ще обърнете необходимото внимание, тъй като, за разлика от другите писма, които получавате, тук внасям цялата си позитивност и приятелство.

Знаете, че пликовете, в които получаваме романтичните писма от Вас, са с размер 114х229мм. Със съдържанието на въпросните пликове е свързано и предложението ми.

Тъй като искам връзката ни да е здрава, както са здрави връзките и на старите ми обувки, мисля, че може взаимно да работим в тази насока.

Ако намерите време, моля да помислите дали празното пространство в плика би могло да бъде запълнено с две важни, ама наистина важни атрибута, които биха направили всяко отваряне на съответния плик…ефирно и спокойно. Тъй като съм сигурен, че след това предложение, ще сформирате работна група, която да обсъди опциите и вариантите, ще побързам с едно скромно предложение. То е следното…

Срещу скромната сума от ~0.22 лв., бихте могли да сложите два медикамента. По един брой от всеки. Знам, че звучи абсурдно, но помислете сериозно. Един брой Аналгин струва около 0.09 и 0.011 лв., а един брой Диазепам струва средно около 0.11 и 0.13 лв., независимо откъде би могъл да бъде закупен. Най-лошият теоретичен сценарии води до заключението, че двете хапчета струват 0.25 лв., заедно. Ако закръглите тази дребна сума на 0.50 лв. и я прибавите към 26-те начина за изчисляване на сметката за топлоенергия, бихте могли да реализирате и поставянето на тези две дребни хапчета в плика. Разбира се, наясно съм, че работната група, която ще обсъди предложението трябва да провери законовите разпоредби, но…на кого му пука и за какъв закон става дума, нали сме приятели, преди всичко!

Смятам, ако реализирате това предложение, броят на доволните потребители би нараснал с около 100%. Пък и помислете…ако предприемете действия в тази посока, рязко ще намалеят случаите на инфаркти и припадъци в края на всеки месец. Така екипите за спешна медицинска помощ биха могли да се фокусират в далеч по-важни действия, не да губят времето си в спасяване на животите на нещастните клетници, които отвратя писмата.

Още нещо, което ме възхити толкова, че втора нощ след получаването на писмото от Вас, не мога да заспя от възхищение и радост.

Мисля, че открих причината, поради която не мога да спра смеха си, когато прочетох писмото Ви. Ах, Вие, хитреци такива.

Не съм химик, нито имам познати, които са такива, но сериозно подозирам, че използвате нещо, което бихте могли да патентовате. Дори съм сигурен в откритието си. Мисля, че мастилото, което използвате за печат на романтичните писма, всъщност е на основата на психотропна субстанция, която реагира при досег с кислород, а от реакцията се отделя пара, която вдишваме и засяга пряко централната ни нервна система. Друга причина за смеха, който не можах да спра цяла нощ…не мога да намеря. Обърнах се към математическата логика, към философската логика…те са безсилни. Няма друга причина, която дори да се докосва до разумността.

Това е от мен, изключително съм щастлив, че Ви има, надявам се, наистина това е началото на едно красиво приятелство, което ще градим взаимно, ще се грижим за него, а то ще става все по-силно, все по-непобедимо.

Благодаря за вниманието, бяхте много любезни.

С дълбоко уважение, респект, почит и екстаз,
Единствен доволен клиент,
Ваш верен приятел,
Красимир Стоев.

————————-
N.B. С нетърпение очаквам края на другия месец, когато ще получа ново писмо от Вас.

Ако и Вие искате да благодарите, погледнете някой от адресите на тази страница.

Усмихвайте се по-често.

Вече имам достатъчно хрумки, които са счупили обвивката си, превърнали са се в идеи…и просто чакат помощ, за да бъдат реализирани. Впрочем, за да се счупи обвивката на хрумката, трябва да мине време, в което съдържанието ѝ да се изчисти от всичко излишно.

Искам да намеря нови хора. Още хора, с които да мислим в една посока, за да си помагаме в реализирането на идеи.

Волно, а може би не, се случи, че скоро ще успея да реализирам една от идеите, които тлеят вече втора година. Надявам се, ще бъде красиво, въпреки трите минути, в които се ограничава реализацията. Пак, съвсем очаквано, никой не подозира колко съм благодарен и колко много означава за мен реализацията на идеята. Което е хубаво. Май.

Във времето, в което хубаво си помълчах, успях да се срещна с Вдъхновението. Оказа се, че много дълго сме се разминавали, съвсем неволно. Тоест, подминавал съм го, то винаги си е било там. Просто не съм успял да го различа в морето от капки сивост, които се опитват ежедневно да пречупят експресията у всекиго. И се радвам, че се запознахме. Радвам се, защото изпитите няколко чаши вино ни сближиха.

Чувствам се готов, да яхна атомната бомба. Отново.

да направим чаши от вестници
и да пием вино от вятър
без листа

светлината от бялата лампа боли
и трепти когато жълтата угасне

така се пише изкуство